• Пожаловаться

Джон Фаулз: Колекционерът

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Фаулз: Колекционерът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Триллер / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Джон Фаулз Колекционерът

Колекционерът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Колекционерът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Талантлив и страшен дебют… книга, която не може да се забрави. Таймс Този блестящ роман може да бъде четен като трилър… или като изследване на болната психика. Франсис Айлс, Гардиан Това е един ужасяващо съвършен първи роман, необикновено правдив и синтезиран… неизбежната истина от която настръхват косите… зловещ, болезнен и отчайващо убедителен. Ричард Листър, Лъндън Стандард Оригинален по замисъл и удивително проникновен като наблюдение на една мания, романът разказва за едно отвличане — чиновник задържа при себе си студентка по живопис, превърнала се в негова идея фикс. Следва демоничен сблъсък между нормалното и патологичното, между две личности без допирни точки. Кенет Алсон, Дейли Майл Джон Фаулз получава международно признание още с първия си публикуван роман, „Колекционерът“ (1963 г.). Критиците го оценяват като изключително оригинален автор с огромно въображение и тези думи се потвърждават от следващите му творби. След подтикващия към размисъл роман „Аристос“ (1964 г.) идва „Влъхвата“, наречен „изумително постижение“ от Антъни Бърджис (Лисънър) и „невероятно привлекателно и добро четиво“ от Фредерик Рафаел (Сънди Таймс). Следващият му роман, „Жената на френския лейтенант“ (1969 г.) е окачествен като „чудесно, проникновено, дълбоко произведение на изкуството“ (Ню Стейтсмън), а „Абаносовата кула“ (1974 г.) — като „силно въздействаща книга, с богата образност, уверено написан диалог, задълбочено изграждане на героите“ (Таймс). „Даниел Мартин“ (1977 г.) се счита за „шедьовър“ (Таймс), а „Мантиса“ (1982 г.) — за „интелектуално, стимулиращо, написано с лекота четиво“ (Дейли Телеграф). Някои от романите му са филмирани. Джон Фаулз живее и работи в Лайм Реджис, графство Дорсет.

Джон Фаулз: другие книги автора


Кто написал Колекционерът? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Колекционерът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Колекционерът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Джон Фаулз

Колекционерът

1

Когато тя беше във ваканция можех да я виждам почти всеки ден, защото къщата им се намираше точно срещу пристройката на кметството. Тя и по-малката й сестра често влизаха и излизаха от дома си, нерядко с млади мъже, което, разбира се, не ми харесваше. Щом имах свободен миг и не се занимавах с папки и счетоводни книги, заставах до прозореца, гледах улицата през матовите в долния си край прозорци и понякога я виждах. Вечер отбелязвах това в дневника си за наблюдения — отначало с „Х“, а по-късно, когато научих името й, с „М“. Няколко пъти я видях и навън. Един път, на опашката пред обществената библиотека на улица „Кросфийлд“, застанах точно зад нея. Тя не ме погледна нито веднъж, но аз през цялото време гледах тила й и косата й, завързана на дълга опашка. Беше много светла, копринена, като върбови пухчета. И всичкото това в тази опашка на тила й, стигаща почти до кръста — понякога отпред, а понякога отзад. Понякога я вдигаше нагоре. Само веднъж, преди да стане мой гост тук, имах привилегията да я видя с разпуснати коси и дъхът ми спря, беше толкова красива, като сирена.

Друг път, една неделя, когато отидох до природонаучния музей, се върнах със същия влак, с който пътуваше и тя. Седеше три седалки по-нататък, встрани от мен и четеше книга, така че можех да я гледам в продължение на тридесет и пет минути. Винаги когато я виждах имах чувството, че гледам нещо изключително и я наблюдавах внимателно, както казват, с примряло сърце. Бледо-облачно-жълто, например. Винаги си мислех за нея така, искам да кажа, с думи неясни, случайни и много красиви — не като за другите момичета, дори хубавите. Повече за истинските познавачи.

През годината, когато още ходеше на училище не знаех коя е, а само че баща й бил доктор Грей и бях дочул на някакво събрание на секция „Бръмбари“, как пиела майка й. Веднъж чух майка й да говори в един магазин — гласът й беше малко „тра-ла-ла“ и всеки би познал, че е от склонните към пиене, прекалено много грим и така нататък.

После излезе дописката в местния вестник — за стипендията, която е спечелила, колко е умна, а името й беше красиво като нея самата — Миранда. Така научих, че е в Лондон и учи живопис. Тази дописка във вестника промени много нещата. Сякаш станахме по-близки, макар че, разбира се, тогава не се познавахме по обикновения начин.

Не мога да кажа защо, но още първия път като я видях, разбрах, че тя е единствената. Разбира се, аз не съм луд и знаех, че това е само сън и винаги би останал сън, ако не бяха парите. Мечтаех за нея, измислях истории — къде се срещаме, как правя неща, които тя обожава, как се женим и така нататък. Нищо гадно, нямаше нищо такова, докато не се случи това, което ще обясня по-късно.

Тя рисуваше картини, а аз се грижех за колекцията си (в мечтите си). Тя винаги ме обичаше, обичаше и колекцията ми и я рисуваше, и я оцветяваше; работехме заедно в красива съвременна къща, в просторна стая с един от тези големи прозорци; устройвахме събрания на секция „Бръмбари“, където аз не казвах почти нищо от страх да не сгреша, и просто бяхме обичаните от всички домакин и домакиня. Тя — прекрасна със светлата си руса коса, а мъжете, разбира се — позеленели от завист.

Само тогава не мечтаех хубави неща за нея, когато я виждах с някакъв млад мъж — шумен тип, собственик на спортна кола, от тези, които са учили в частно училище. Веднъж бях до него, докато чаках да внеса пари в „Барклиз“ и го чух да казва: „Искам ги на петачки“. Шегата беше, че му даваха чек за десет лири. Всички те се държат така. Понякога я виждах да се качва в колата му и да излизат в града заедно. В такива дни бях много троснат с другите в службата и не отбелязвах „Х“-а в дневника за ентомологични наблюдения (всичко това беше преди да отиде в Лондон, след това тя го заряза). Тогава се отдавах на лошите мечти. Тя плачеше или обикновено беше коленичила. Веднъж се оставих да мечтая, че я удрям по лицето, както бях видял да прави някакъв човек в една телевизионна пиеса. Може би тогава започна всичко.

Баща ми загина на волана, при автомобилна катастрофа. Бил съм на две годинки. Някъде през 1937-ма. Бил е пиян, но леля Ани винаги казваше, че майка ми го е докарала до пиенето. Никога не са ми обяснявали какво се е случило наистина, но майка ми си отиде скоро след това и ме остави при леля Ани. (Тя само искаше да има по-лек живот.) Братовчедка ми Мейбъл веднъж ми каза (при една караница, когато бяхме деца), че тя е била уличница и е заминала с чужденец. Аз бях глупав и направо отидох да попитам леля Ани. Ако е имало какво да скрие, разбира се, тя го е скрила. Сега за мен няма значение дали майка ми е още жива, не искам да се срещна с нея, не ме интересува. Леля Ани винаги е казвала само: „Слава Богу, че се отървахме“ и аз съм съгласен с нея.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Колекционерът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Колекционерът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Колекционерът»

Обсуждение, отзывы о книге «Колекционерът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.