Джон Фаулз - Аристос

89

Въпреки че поезията, подобно на всички други изкуства, концентрира, подбира, изкривява и подсилва с цел да предаде своето виждане на реалността, именно тази прецизност и неимоверно усложняващият фактор на езиковия смисъл намаляват нейната непосредственост; а в епоха на невротично отношение към brevis lux и наближаващата нощ публиката очаква именно непосредственост. Въпреки това дори и днес поезията си остава душата на нацията, нейната лична мистерия и нейната светиня, надминавайки друго изкуство.

90

И ако днес това твърдение изглежда донякъде неуместно, то е само защото внезапното нахлуване на механизирани техники за представяне на визуалните и акустичните изкуства причинява обща езикова анемия и омаломощаване на езика навсякъде по света. Мнозинството, почти напълно състоящо се (на този етап от еволюцията) от наскоро еманципирания пролетариат, за който изкуството все още е инцидентен източник на удоволствие вместо основен източник на истина, по-охотно чува и вижда красотата, отколкото я намира в мислите, въображението и вникването в езиковия смисъл.

91

Тази нагласа може да бъде коригирана от нашите образователни системи. В повечето големи училища има преподаватели по изобразително изкуство и музика. Учителят по поезия най-малкото е също толкова необходим; а умението да се преподава съчиняване на поезия не е равнозначно на умението да се преподава граматика и литература на съответния език.

92

Но още по-пагубен за поезията е фактът, че след Втората световна война навсякъде се появиха интелектуалци от един нов тип. Те се интересуват главно от изкуство, кино, фотография, висша мода, тенденции в интериора и така нататък. Техният свят е подчинен на цвета, формата, материята, десена, обстановката, движението; а истински интелектуалната (етичната и социополитическата) значимост на събитията и нещата представлява съвсем малък интерес за тях. Такива хора не са истински интелектуалци, а просто визуалисти.

93

Визуалистът се интересува повече от стила, отколкото от съдържанието; за него е по-важно да вижда, отколкото да разбира. Визуалистът не чувства разбунтувалата се тълпа, която полицията разстрелва; той вижда само една превъзходна документална снимка.

94

По принцип поетите са защитници на реда и смисъла. И ако в миналото те често са атакували установения ред и смисъл, то е било само за да бъдат установени по-добър ред и смисъл. От нашата относителна човешка гледна точка абсолютната реалност е хаос и анархия; а нашите поети са последната ни отбранителна линия. И ако продължаваме да смятаме поезията за най-незначителното изкуство, то ще приличаме на генерали, които разпускат своите най-елитни бойни части.

95

Отнасяйте се с грижа и любов към поета; [помнете, че] преди да изчезне и последната птица от вида голяма безкрила гагарка, всички мислели, че те са прекалено многобройни.

1

Надявам се, че вече е ясно мнението ми за нещата, които трябва да приемем, да пожертваме и да променим, за да достигнем до аристос 95, до най-доброто за нашата сегашна ситуация. Но думата аристос е и прилагателно и може да се прилага за отделния човек. Какво може да се каже за идеалния човек, постигнал тази най-добра ситуация?

2

На първо място, не можем да очакваме той винаги да бъде аристос . Всички ние понякога сме част от Масата. Но той ще избягва принадлежността. Невъзможно е да съществува някаква организация, към която той изцяло да принадлежи; нито страна, нито класа, нито църква, нито политическа партия. Той не се нуждае от униформа, нито от символи; неговите идеи са неговата униформа, неговите дела са неговите символи, защото преди всичко той се опитва да бъде свободна сила в един свят на ограничени сили.

3

Той осъзнава, че различията между него и Масата не се дължат на различен произход, благосъстояние, власт или ум и талант. Те могат да се дължат само на интелигентна и действена доброта.

4

Той знае, че всичко е относително, че нищо не е абсолютно. Той вижда един свят с много ситуации; а не една — единствена ситуация. За него нито едно отсъждане не е абсолютно справедливо и той никога няма да се обвърже напълно, защото чрез едно постоянно обвързване с независимо колко интелигентни и добронамерени хора ще способства за утвърждаването на Малцината избрани. Той знае от историята, че рано или късно всяко обединение на избраните намира оправдание за прилагането на лоши средства в името на добри намерения; а след това престава да бъде обединение на избраните и се превръща в най-обикновена олигархия.