Джон Фаулз - Аристос

5

Той приема необходимостта от своето собствено страдание, от своята изолация и от своята абсолютна смърт. Но не приема, че еволюцията не може да бъде контролирана, а нейните опасности — ограничени.

6

Той е убеден, че единствената човешка цел е удовлетвореността; че това е най-добрата цел, понеже никога не може да бъде напълно осъществена. Защото прогресът променя, но не намалява враговете на човешкото удовлетворение.

7

Той знае, че Масата не е просто една армия под обсада; а страдаща от липсата на равенство, разбунтувала се обсадена армия.

Членовете на Масата са като затворници, които напразно, но упорито се опитват да изпилят масивните железни решетки и да си проправят път към синьото небе, в което не биха могли да съществуват; а междувременно точно зад тях ги очаква тяхната килия, за да заживеят в нея истински.

8

Той знае, че всички ние живеем на кръстопътя на безброй антагонистични полюси или противоположни фактори. Нашата затворническа килия е техният непримирим антагонизъм, а в откритието, че с него можем да живеем и да го използваме, се крие нашето спасение.

9

Той знае, че всички религиозни и политически убеждения са faute de mieux 96; необходимост за обществото.

10

Той знае, че Масата е като публиката, запленена от фокусник, която наглед е безучастна и може да служи само като материал за триковете на фокусника; но също така знае, че истинското предназначение на човека е сам да се превърне във вълшебник.

11

Всичко това му е известно, защото самият той е един от Масата.

12

Да приемеш ограничената си свобода, да приемеш своята изолация, да приемеш тази отговорност, да изучиш всичките си способности, а после чрез тях да направиш цялото по-хуманно: това е най-добрият вариант за тази ситуация.

Първоначалният подтик за написването на тези бележки, както и много от идеите в тях, се дължат на въздействието на Хераклит. Той живял в Ефес, Мала Азия, петстотин години преди Христа. Това се знае със сигурност, всичко останало е повече или по-малко правдоподобна легенда. Говори се, че произхожда от семейство, близко до властта, но той самият се отказал от нея; че посещавал най-добрите училища, но твърдял, че се е самообразовал; че предпочитал да играе с децата и да се скита из планините, вместо да слуша превзетите баналности на своите видни съвременници; че Дарий го поканил в двора си, но той отказал да отиде; че обичал гатанките и бил наречен „Мрачният“; че ненавиждал тълпите от своето съвремие, Масата и че умрял в нищета. Всичко, което е останало от неговото учение, би могло да се побере на десетина печатни страници. Тук следват най-важните фрагменти от теориите му, някои от тях са оригинални, а други са достигнали до нас чрез съчиненията на Хипократ.

Този свят, който е еднакъв за всички, не е сътворен нито от Бог, нито от човек.

Противоположността е благотворна.

Ако не съществуваше несправедливост, хората не биха познали справедливостта.

Войната [всеки биологичен конфликт] е справедливост, защото всичко възниква в резултат на война.

Началото и краят са едно и също.

Дори спящите са труженици.

Керавнос [от гр. Κεραυνός, т.е. гръмотевицата и мълнията, в по-широк смисъл — хаосът, случайността] управлява всичко.

Промяната е покой.

Всичко, което виждаме, е смърт

Истинската и единствената мъдрост и желае, и не желае да бъде наричана Бог.

Човечеството не притежава разбиране; но Логос [от гр. Λόγος — разумът, в по-широк смисъл и божественият закон, еволюцията] го притежава.

Как можеш да се скриеш от онова, което постоянно присъства?

Нямаше да е по-добре, ако хората имаха всичко, което искат

Човека запалват и гасят подобно на светлината нощем.

За Бог всичко е добро, честно и справедливо. Хората са тези, за които някои неща са справедливи, а други — не.

Масата загърбва всичко, което я засяга най-много.

Радващият се на всеобща известност познава само онова, заради което е известен, и само толкова. Но справедливостта винаги настига лъжците и шарлатаните.

Многото знания не водят до разбиране.

Масата не умее нито да слуша, нито да говори.

Масата се моли на идоли, което е равносилно да говори на къщите [т.е. на стените]. Тя не разбира нито боговете, нито философите.