Джон Фаулз - Аристос

14. Древните милетци. философите от предсократовия период. Милет трябва да заеме своето място до Атина, Рим и Париж заради своята значимост в утвърждаването на европейския дух.

15. Орфически мистицизъм. Сродните култове на Орфей и Дионис — и двамата са богове на сетивата — са свързани с музиката, алкохола и обредите, за да печелят и задържат последователи. Тези култове имат много сходства с по-близки до нашето време тайни африкански „религии“. Аполон символизира разума, закона и сдържаността.

16. Лай и Йокаста. Родителите на Едип.

17. Meaulnes/Мон. От Le Grand Meaulnes от Ален Фурние. Една от великите притчи за оня аспект от европейския дух, който предпочита мечтата пред реалността. Domaine perdu, domaine sans nom : изгубено място, безименно място.

18. Nostalgie de la vierge. Носталгия по девицата. Набоковата Лолита е симптоматична за основната тенденция на XX в. и за една друга, която е нейната противоположност — носталгията по бащата при момичетата. Макар че за мъжете физическата девственост е изгубила своята привлекателност, основният двигател на тези взаимоотношения между момиче и баща като че ли е взаимното привличане на неопитност и опит; а това е подсилено от типичното за консуматорското общество убеждение, че най-новият модел е и най-добрият. Това, което се смята за важно, е консуматорското удоволствие; но в този случай за нещастие отхвърленият модел е едно друго човешко същество.

19. Алфред Адлер (1870–1937). Австрийски психолог, изразил убеждение, че Фройд е придавал прекалено голямо значение на сексуалните мотиви в човешкото поведение. Адлер смятал, че далеч по-голямо внимание би трябвало да се придава на стремежа на човека за превъзходство и установяване на власт над останалите.

20. Карен Хорни (1885–1952). Германска психоложка, силно повлияна от Адлер и от своите лични впечатления от Съединените щати, където прекарала последните двайсет години на своя живот. Тя придавала особена важност на нуждата от сигурност като фундаментален психологически мотив и смятала, че много от неврозите се дължат по-скоро на средата, отколкото на проблеми от периода на детството.

21. Noosphere. Термин, въведен от Тейяр дьо Шарден, френски философ и антрополог. В ноосферата не съществува време, а само необвързани с място и епоха мисли и творения на човешкия дух в областта на изкуството и науката, които обкръжават нашия живот така, както атмосферата обгражда земята.

22. Ликантропизъм. Буквално — желанието да си вълк. Терминът е използван за онези форми на шизофренична лудост, когато пациентът се мисли за някакъв звяр и демонстрира извратени апетити — личност от типа Джекил-Хайд.

23. Маларме. Стефан Маларме (1842–1898). Най-великият поет на символизма; най-известната му творба е „Следобедът на един фавън“, по която Дебюси създава свое произведение. Символистите обявяват метонимията за свое основно поетично изразно средство, литературен похват, който внушава, вместо директно да назовава. Преднамерената двусмисленост на значението, влагана в техните произведения, доминира в модерното изкуство от Маларме насам.

$id = 8137

$source = Моята библиотека

En passage (фр.) — на път, в преходен стадий. — Бел.прев.

Битие 3:16-17 — „На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе. А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, — проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си.“ — Бел.ред.

Панглос — герой от „Кандид“ на Волтер (1694–1778). Тук се има предвид оптимизмът, който този герой олицетворява. — Бел.прев.

Йов — старозаветен страдалец, имотен и праведен човек, който имал злочестината да стане обект на облог между Господ и Сатаната. Като богобоязлив и справедлив човек Йов пожелал да разбере защо го сполетяват толкова злини и с какво е заслужил гнева Божи. Така и не узнал за облога, но си възвърнал имуществото и дори се сдобил с още повече. Книгата на Йова е една от най-философските в Стария Завет. — Бел.прев.

Processus (лат.) — процес. — Бел.прев.

Древнокитайският трактат „Даодъдзин“, написан от Лаодзъ, е най-важното съчинение в даоизма. Основното понятие дао е подобно на вода (податливо и непреодолимо) и от него следва моделът на поведение у-вей (не-действие): отстъпчивост, покорност, отказ от желания и борба. Владетелят-мъдрец, изповядващ тази философия, би трябвало да отхвърли разкоша и войната, да върне народа към простотата на съществуването, към чистотата и неведението, съществували преди появата на културата и морала. — Бел.прев.