Джон Фаулз - Аристос

Битие 3:6-7 „Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.“ — Бел.ред.

Детерминизъм (от лат. determinare — определям) — философска концепция, признаваща обективната закономерност и причинно-следствената обусловеност между всички явления в природата и обществото. Съгласно нея вселената е напълно рационална, тъй като абсолютното познаване на дадена ситуация гарантира безпогрешното предсказване на бъдещото й развитие. Според детерминизма всички събития, включително моралният избор, са напълно предопределени от причини, заложени в миналото, които изключват свободната воля и възможността индивидът да действа по друг начин. — Бел.ред.

Английският термин, който Фаулз използва, е gratuitous acts , и той крие в себе си различни значения и нюанси — може да означава както доброволни и безкористни постъпки и действия, така и спонтанни, дори неоправдани, немотивирани и ненужни действия и постъпки; в случая обаче най-уместното значение е „немотивирани действия“. — Бел.ред.

Кентърбърийският архиепископ е примас на англиканската църква. — Бел.ред.

Perpetuum mobile (лат.) — вечен двигател. — Бел.ред.

Amour courtois (фр.) — средновековен кодекс, регулиращ поведението на рицарите и техните дами; в западноевропейската литература от края на XI-XIV в. съществувало силно литературно течение, което прославяло подвизите на рицарите и тяхното служене на дамата на сърцето, ритуалите на рицарската чест и прочие. — Бел.ред.

Самюъл Бекет (1906–1989) — ирландски писател, един от основоположниците на театъра на абсурда („В очакване на Годо“), развил също така традициите на романа в стила на „потока на съзнанието“. Навсякъде в творчеството му присъства образът на човека, който се бори със собственото си схващане на заобикалящия го свят.

Греъм Грийн (1904–1991) — английски писател. Самият той е определял персонажите си като герои на своето време — хора, които се борят за правото на поне относителна душевна хармония.

Ърнест Хемингуей (1899–1961) — американски писател, изразител на идеите на „изгубеното поколение“ в литературата. Често срещан мотив в творчеството му е човекът, изправен пред трудностите на съдбата, и неговото мъжество и достойнство.

Андре Малро (1901–1976) — френски писател, философ и държавник, последовател на Дьо Гол. Изразител на идеята, че изкуството трябва да даде на хората съзнанието за скритото величие на човека. — Бел.прев.

При битката за Балаклава по време на Кримската война леката кавалерия, командвана от лорд Кардиган, атакува толкова неумело руските сили, че губи 40% от личния си състав и позволява на руснаците да установят контрол над маршрута, по който се превозват доставките за английските войски. — Бел.ред.

Квиетизъм (от лат. quietus — спокоен) — религиозно учение, възникнало през XVII в. в рамките на католицизма и осъдено от църковните инстанции. Квиетизмът довежда пасивното подчинение на божията воля до изискване за безразличие към собственото спасение. В преносен смисъл това е съзерцателност, дори съзерцателен мистицизъм, безучастно-пасивно отношение към живота. — Бел.ред.

Карл Густав Юнг (1875–1961), швейцарски психолог и философ, основоположник на аналитичната психология. — Бел.прев.

От ὰρχέτῦπος (ст.гр.) — първообраз, оригинал. — Бел.ред.

Жан-Пол Сартр (1905–1980), френски писател, философ и публицист, един от духовните бащи на френския екзистенциализъм. В основата на неговите възгледи е противопоставянето на обективното и субективното, свободата и необходимостта. Сред основните теми на художествените му произведения са абсурдността на битието, самотата, стремежът към абсолютната свобода. — Бел.прев.

Жан Жьоне (1910–1986) — френски писател и драматург. Пиесите му разказват за живота на убийци, крадци, хомосексуалисти и проститутки. Много от героите му са както уважавани в обществото личности, така и обикновени хора. Самият Жьоне на младини е бил крадец, а през 1948 г. е получил и доживотна присъда за престъпленията си. За смекчаването на присъдата му са се застъпили известни френски писатели. — Бел.ред.