Джон Фаулз - Аристос

Ориген (ок. 185-253/254) — християнски философ и теолог, опитал се да съчетае платонизма с християнската доктрина, което довело до обявяването на идеите му за ерес през 534 г. — Бел.прев.

Блез Паскал (1623–1662) — френски математик, физик, философ и писател. В публикуваните след смъртта му записки, озаглавени „Мисли“, Паскал развива идеята за уязвимостта на човека, намиращ се между две бездни — безкрайността и нищото. Той виждал пътя към постигане на тайните на съществуването и спасението на човека от неговото отчаяние, единствено в християнската вяра, извираща направо от сърцето. — Бел.ред.

Синантроп — най-древният известен тип изкопаем човек (живял преди около 400 хил. години), чиито останки са намерени в Китай. — Бел.прев.

Популярно и често цитирано изречение от първото послание на апостол Павел към коринтяните. В православната Библия, издадена у нас през 1982 г., обаче то (1 Кор. 15:55) звучи по друг начин: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ Същите думи се срещат и в Книга на пророк Осия (Ос. 13:14) — „От властта на ада ще ти изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? Разкаяние за това не ще имам“. — Бел.ред.

Гадарински бяг е метафора, заимствана от известния евангелски епизод, описан от евангелистите Матей (8:28-33) и Марк (5:1-15), в който се разказва за изцелението на обладаните от бесове. Матей използва израза „Гергесинска“, а Марк „Гадаринска земя“. „И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха всичко и за онова що се бе случило с хванатите от бяс.“ Това е според Евангелие от Матея, а в Евангелие от Марка случката е описана по следния начин:

„И преминаха отвъд морето, страната Гадаринска. И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не бе в сила да го укроти; и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; а като видя Иисуса, затече се и Му се поклони; и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! Защото Иисус му бе казал: излез ти, дух нечисти, от човека. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна. А там, край планината, пасеше голямо стадо свини. И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето. А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум и се изплашиха.“ — Бел.ред.

Respublica (лат.) — букв. държавата. — Бел.прев.

Superego (лат.) — свръхаз. — Бел.прев.

Ego (лат.) — аз. — Бел.прев.

Id (лат.) — то. — Бел.прев.

От лат. nemo (ne+nemo=nomo) — никой, нито един; Бел.прев.

Persona (лат.) — личност. — Бел.прев.

Екзистенциализъм (от лат. existentia , букв. съществуване) — философско течение, чийто основни представители са Киркегор, Ясперс, Хайдегер, Сартр, Камю, Мерло-Понти… Централно понятие в него е екзистенцията или човешкото съществуване, което е винаги индивидуално и уникално. Постигайки себе си като екзистенция, човек прави един или друг избор, постига свобода, поема отговорности, включително и по отношение на заобикалящия го свят. Отдавайки право на съществуване на държавата, Фаулз подчертава, че съвременният човек е изгубил едно от най-фундаменталните си права. — Бел.ред.