Джон Фаулз - Аристос

Дионис [т.е. ритуалистичната религия] това е самият ад.

Масата разбира погрешно събитията от своя живот; тя узнава за нещата и започва да смята, че ги познава.

Дори магаретата знаят, че сламата е за предпочитане пред златото.

Макар че Логос е вездесъщ, Масата се държи така, все едно всеки човек поотделно притежава своя собствена мъдрост

Обичаят и природата не са в хармония, понеже Масата създава обичаите, без да разбира природата.

Човекът за Логос е това, което е детето за човека.

Аристос [добрият човек според определението на Хераклит за природата на доброто, това е независимост на преценката и следване на вътрешната мъдрост и вътрешното знание] струва колкото десет хиляди други.

Мъдростта се състои в едно — да знаеш какво управлява всичко посредством всичко.

Будните [т.е всеки аристос] имат един общ свят, заспалите [т.е. Масата] живеят всеки в свой собствен свят.

Всички хора имат една обща грижа: да познаят себе си и да разсъждават трезво.

Най-голямата добродетел е да казваш истината и да постъпваш според истината в границите на природата.

Понякога се подчинявай само на един.

Златотърсачите копаят много и намират малко.

Доказването на твърдения и изказването на свои собствени твърдения изискват еднакъв интелект.

Лунатиците [т.е. любителите на мрачно-непонятното], маговете [т.е. професионалните мистификатори], жреците на Бакхус, жриците на винената бъчва и посветените в тайнствата [т.е. избраните, които се перчат, че са избрани] са злото.

Религиозните обреди и ритуали са нечестиви.

Любителите на мъдростта трябва да знаят много неща.

Простата душа е най-мъдра и най-добра.

Човекът израства от най-малкото до най-голямото, отстранявайки излишното и набавяйки нужното.

Делфийският оракул нито скрива, нито разкрива, но дава знаци.

Какъв разум притежават те [тъй наречените образовани]_? Те следват известните и са под влиянието на Масата, без да забелязват, че сред имената на известните има мнозина лоши и малцина добри. Аристос избира и поставя едно нещо над всички други — безсмъртната слава сред смъртните, докато Масата преяжда като животно._

Човекът трябва да се придържа към онова, което е еднакво за всички [онова, което обединява всички], както градът се придържа към своите закони.

Времето прилича на дете, което играе на дама.

И кучетата лаят срещу човека, когото не познават [Масата и аристос].

Ако не очаквате нещо, няма да откриете неочакваното.

Пътят нагоре и пътят надолу е един и същ.

Грънчарите използват колело, което не се движи нито напред, нито назад; то се движи в двете посоки едновременно. Затова то прилича на космоса. На това колело се правят съдове с различна големина и няма два абсолютно еднакви, макар че всички са изработени от един и същ материал и с едни и същи инструменти.

Което не съществува, не може да възникне. Откъде да се появи? Но всичко се смалява и увеличава до възможния предел. „Превръщане“ и „изчезване“ са много разпространени изрази; в действителност те означават „смесване“ и „разделяне“. Превръщането и изчезването са едно и също, смесването и разделянето са едно и също; увеличаването и смаляването са едно и също; всички те са едно и също като връзката на човека с всички неща и на всички неща с човека; но независимо от външния вид нищо не е еднакво.

Хора режат дърво с трион, единият бута, другият дърпа. Но правейки това, те извършват едно и също действие. Едновременно намаляват и увеличават. Такава е човешката природа.

Огънят и водата са достатъчни един за друг и за всичко останало. Но всеки поотделно не е достатъчен нито за себе си, нито за нещо друго и не може да стане пълновластен господар. Когато огънят изчерпи всичката вода, той се лишава от храна, същото се отнася и за водата. Движението замира и спира, а това, което е останало от другото, преминава в нападение. Ако можехме да подчиним едно от двете, нищо нямаше да е такова, каквото е.

Огънят и водата са достатъчни за всичко съществуващо както в неговата максимална, така и в неговата минимална степен.

Числата се отнасят към номера на страницата и параграфа.

1. Мнозина съвременни философи. Класическото определение на тяхната позиция е направено от Виенския кръг във Wissenschaftliche Weltauffassung от 1929 година.