Романтизъм — идейно и художествено течение в европейската и американската духовна култура и философия от края на XVIII — началото на XIX век, което издига в култ личността и стремежа към безгранична свобода, жаждата за съвършенство, лична и гражданска независимост. — Бел.прев.
Дадаизъм (фр. dadaïsme, от dada — детско дървено конче) авангардистко литературнохудожествено течение, появило се по време на Първата световна война и просъществувало докъм 1924 г. Неговите привърженици обявяват, че се стремят към „детска“ простота, като в поезията си служат с безсмислен набор от думи, а в живописта — с безпредметно смесване на линии и цветове. През 20-те години френският дадаизъм се слива със сюрреализма, а немският — с експресионизма. — Бел.прев.
Lebensraum (нем.) — жизнено пространство. — Бел.прев.
Manque (фр.) — провален, несполучлив, набеден, лош; в случая — неосъществен. — Бел.прев.
Хаим Сутин (1894–1943) — френски художник експресионист, чиито работи често излъчват болезнено отчаяние. — Бел.прев.
Агиография (от гр. ἁγιογραφία) — дял от църковната писменост за живота на светците; житие на светец. — Бел.прев.
Les grand maudits (фр) великите прокълнати. — Бел.прев.
Перифраза на едно изказване на френския естествоизпитател Ж. Буфон (1707–1788), който, говорейки, че фактите, откритията и знанията могат да съществуват извън човека, произнася следните, получили популярност, думи: „Стилът е самият човек. Стилът не може нито да се отчуждава, нито да се предава, нито да се изменя“. — Бел.ред.
Йохан Каспар Лафатер (1741–1801) — швейцарски философ, поет и теолог-протестант. Създател на физиономиката, учение за определяне на душевни качества според външния вид на тялото, движенията на лицето, ръцете и др. — Бел.прев.
Символизъм — течение в литературата и изкуството, възникнало в Западна Европа в края на XIX и началото на XX в. За символизма е характерно съсредоточаването главно върху художественото изразяване с помощта на символа и на идеи извън границите на човешкото възприятие; символистите смятали музиката за универсален език на изкуството. — Бел.прев.
Алитерация — стилно средство, при което няколко думи една след друга започват или съдържат еднакви или близки звуци.
Еуфония — благозвучие; подбор на звуци за постигане на известен художествен ефект в литературни произведения.
Асонанс — съзвучие, еднаквост в звуци; непълна рима, при която съвпадат само гласните; повторение в стих или в поетическа реч на еднакви или сходни гласни за постигане на по-големи звучност и ритъм. — Бел.прев.
Стефан Маларме (1842–1898) — френски поет, символист и критик. За творчеството му са характерни усложнен синтаксис и стремеж към предаване на свръхчувственото в поезията. Според него поетът по-скоро намеква за реалността, отколкото да я описва. — Бел.прев.
От гр. ἀριστος — отличен, най-добър, превъзходен. — Бел.ред.
Faute de mieux (фр.) — поради липса на по-добро. — Бел.прев.