Джон Фаулз - Аристос

64

Кибернетичната революция ще ни предостави много повече свободно време; а един от начините за запълването му е именно заниманието с изкуства. Съвсем очевидно е, че всички не можем да претендираме за гениалност; не по-малко очевидно е, че ще трябва да престанем да се отнасяме с презрение към занаятчийството в изкуството.

65

Бездните и океаните от свободно време в света на бъдещето ще бъдат запълвани в еднаква степен както от занаятчийство, така и от „гениалност“; това ще ни възпитава и ще анализира нашето „аз“, това ще ни утешава. На моменти занаятчийството ще се доближава и дори ще преминава в гениалност. Защото тук не съществуват граници; преди пътешествието никой не може да каже къде свършва едното и къде започва другото; тях може да ги разделя и цяла вечност, и само миг — оня миг, в който истинският поет записва стих, в който художникът получава вътрешно прозрение, а композиторът чува звука; онази неведома спонтанна сила, която кара вълшебният цвят да разцъфне от зелената пъпка.

66

Нашата обсебеност от идеята за гениалността е довела до още едно заблуждение: а именно, че стилът, това е самият човек. Но както във физиката започваме да осъзнаваме докъде се простира нашето знание (какво можем да узнаем и какво никога няма да узнаем), така и в изкуството сме достигнали предела на техническите похвати. Използвали сме вече думите по всички възможни начини, звука — до границите на възможното, формите и цветовете — също до възможния предел; единственото, което ни остава, е да ги използваме в рамките на вече достигнатите граници. Стигнали сме до граничните очертания на своето поле. Сега трябва да се върнем обратно и да си намерим други занимания, различни от достигането на границите на възможното.

67

В крайна сметка значими ще бъдат идеята, замисълът, а не инструментариумът. Важно ще бъде умението да се използват множество стилове при изразяването на авторовата позиция, а не само един внимателно подбран и овладян стил, който по-скоро да свидетелства за индивидуалността на автора, отколкото да служи за изразяването на идейния замисъл. Това съвсем не означава да се отнеме индивидуалното от изкуството или да се вкара художественото творчество в тресавището на подражателството; ако творецът притежава истинска оригиналност, тя ще се прояви независимо от всички маски. Цялостният мироглед и авторската позиция на истинския творец ще проникнат дълбоко в неговите произведения, колкото и разнообразни да са те по своята външна форма.

68

Това използване на множество стилове вече може да се наблюдава при двама от най-великите, а безспорно и най-характерните гении на нашата епоха — Пикасо и Стравински. А щом двама велики творци са открили нови простори за свободна изява, жертвайки подбужданата от немо „безопасност“ на единствения стил, то творците-занаятчии от новите общества на нарасналото свободно време биха могли благоразумно да последват този пример.

69

Ние отделяме прекалено голямо внимание на разпознаваемостта, на способността на твореца да придаде на всичките си произведения типичен свой стил. Това доставя удоволствие на нереализирания познавач на изкуството у всеки от нас.

Няма съмнение, че всеки стил и техника трябва да бъдат проучвани; всеки студент, изучаващ изкуство, знае, че бързото преминаване от стил към стил не е най-добрият начин за постигане на задоволителен резултат в едно творчество. Напълно възможно е обаче да се установи баланс.

70

Не споделям разпространеното в нашия демократичен век модно мнение, че великите изкуства са равни, въпреки че подобно на хората изкуствата също имат всички основания за равни права в обществото. Най-значима и най-ценна е литературата и в частност поезията. По-нататък под „поезия“ аз имам предвид всичко, което е изразено с думи в запомняща се форма. Най-вече онова, което обикновено възприемаме като поезия, но не само него.

71

„Езиците“ на другите изкуства до един са езици на мисълта, но без думите. Музиката е езикът на слуховите усещания; живописта — на визуалните; скулптурата — на пластично-визуалните. Те са заместители на езика от един или друг вид, макар в определени области и при определени ситуации да са значително по-ефективни при общуването, отколкото самия вербален език. Визуалното изкуство може да опише видимата външност по-добре, отколкото думите, но ако се опита да предаде онова, което се крие зад нея, става ясно, че думите са най-доброто и ценно средство. По подобен начин музиката може да предаде звук, а много често и цялостна емоция, по-добре, отколкото с думи; но и тук се проявява същият недостатък, когато се опитаме да проникнем отвъд звука или породените емоции.