Джон Фаулз - Аристос

47

Зловещата пренаселеност на нашия свят и безкрайното повторение на тривиалността са тези, които пораждат немо . Нашите съвременни светии са прокълнатите, такива като Сутин 87и Албан Берг, Рилке и Рембо, Дилън Томас и Скот Фицджералд, Джийн Харлоу и Мерилин Монро. За нас те са това, което са били мъчениците за ранната християнска църква; защото и едните, и другите са се пожертвали за най-великата кауза — безсмъртието на името.

48

Как иначе да си обясним популярността на романизираните биографии на художници и на евтините биографични филми? Подобно на предишните и тези нови агиографии 88се интересуват не толкова от сериозните постижения и мотиви на своите герои, колкото от повърхностни и сензационни факти от техния личен живот. [Те показват] Ван Гог с бръснач в ръка, вместо с четка за рисуване.

49

Всичко това довежда до лицемерно подражание при мнозина от съвременните творци. Великите творци, достигнали тъмните полюси, са били тласнати и доведени дотам. Техният поглед винаги е бил обърнат към светлината. Те са паднали, а подражателите им сами са скочили долу.

50

Животът на творците-бохеми, les grand maudits 89, интересува публиката много повече, отколкото техните произведения. Тя знае, че никога не би могла да създаде такива творби, но би могла да изживее такъв живот.

51

На изкуството все повече се налага да изразява онова, което ненаучният интелектуален световен élite мисли и чувства; то е предназначено за върха на пирамидата, за малцината високообразовани. Във времената, когато основното поле за интелектуална изява и главните пътища за заявяване на лични възгледи за живота са били теологията и философията, творецът е бил в състояние да поддържа по-тесен контакт с публиката. Но сега, когато изкуството се е превърнало в основен начин за самоутвърждаване, а теологът-философ — в творец, явно се е появила огромна празнина.

52

Единствено критиците са в състояние да сложат край на тази схизма между творците и не-творците. Но колкото по-неразбираемо и по-двусмислено е дадено произведение на изкуството, толкова повече то се нуждае от интерпретация и интерпретатори. Налице е прекрасно професионално основание за критиците да поощряват тази схизма. Ясно се очертава и тенденция за появата на ликантропизъм: да си творец през деня, а през нощта — критик.

53

Нашето общество изисква от твореца да живее като такъв и да поддържа подобаващ имидж, също както следвайки еднообразието и конформизма, то му налага да създава „мрачно“ изкуство и „мрачни“ развлечения. От позицията на обществото ръководеният и подчинен на този диктат творец всъщност изпълнява една полезна функция. Но аз съм убеден, че подобна функция не е истинската функция на изкуството.

54

Истинската първична функция на изкуството съвсем не е да поправя грешките и недостатъците на обществото, а да придава цвят на сивото ежедневие и заедно с науката да заема централно място в човешкото битие.

55

Тъй като по принцип подхождаме към изкуството и развлеченията отвън [като зрители], понеже отиваме да гледаме изкуството, ние го възприемаме като нещо външно спрямо основната част на нашия живот. Ние ходим на театър, на кино, на опера, на балет; в музеи, на спортни изяви (в известен смисъл всички популярни спортове също са изкуство като театъра и балета). Дори времето за четене е извън основните ни ежедневни задължения; изкуството, което достига до нашите домове, също възприемаме като нещо външно. Дистанцирането на изкуството, вечното заемане на позицията на зрител са изключително вредни.

56

Понастоящем ситуацията допълнително се усложнява от още един фактор — повсеместната достъпност до репродукциите на художествените произведения; все по-малко и по-малко са възможностите на обикновените хора за директен контакт с творците или с техните произведения. Звукозаписът и радиото изцяло изместват усещането от контакта с живото музикално изпълнение, евтините копия и статиите в списанията — контакта с оригиналното художествено произведение. Може да ни се струва, че поне за литературата такова преживяване от разстояние е невъзможно, но хората все повече предпочитат да „гледат“ романи под формата на телевизионни постановки или филми; същото се отнася и за театралното изкуство. Като че ли само поезията поради своята същност изглежда неприкосновена; оттук и въпросът дали именно поради тази причина днес поезията се възприема като по-второстепенно изкуство.