Джон Фаулз - Аристос

57

Ако поставим изкуството сред второстепенните занимания в нашия живот и ако дори и в това му качество се срещаме с него в някаква индиректна форма, то се превръща в обикновена добавка към добрия стил на живот, тоест вече не става въпрос за чувство; изкуството се превръща в [знак за] социален статус, в демонстрация на културни познания; в отъждествяване и колекциониране. Накратко, това довежда до пълна неспособност да виждаме нещата в истинската им светлина и до появата на обсебваща потребност да им придадем обществен, снобски или моден контекст. Модата (тоест новият стил) се превръща в аспект на всеобщата социално-икономическа необходимост от бързо пласиране.

58

Това също така (а може би и още по-силно) оказва пагубно въздействие върху твореца и е довело до възникването на атмосфера в стил „рококо“, в която линее съвременното изкуство. Великите произведения на изкуството в този стил от осемнайсети век били визуални и акустични; стилът се характеризирал с изящна лекота, с желание да очарова и да развлича преситените, да забавлява по-скоро с орнаменти и украса, отколкото със съдържание — [тогавашните творци] действително се стараели да избягват сериозното съдържание. Свидетели сме как тези стари трикове отново се използват в нашето съвременно изкуство: в блестящите безсмислени диалози, в ярките описания на неща, които не заслужават да бъдат описвани, в елегантното празнословие, в преклонението пред изкуственото и пренебрежението към естественото.

59

Съвременният свят и съвременните възприятия стават все по-сложни; но задачата на твореца не е да усложнява и без друго сложното; ако той има някаква задача, тя е да разгадава и обяснява. Днес мнозина приемат като основен критерий не самия смисъл, а умението да се намекне за него. Само че всеки добър компютър би се справил с това по-добре от човека.

60

Понятието гений се е появило, както може да се очаква, през епохата на романтизма; а доколкото това движение е преди всичко израз на бунта на личността срещу машината във всичките й форми (в това число и разума), възвеличаването на изключителни личности като Наполеон, Бетовен и Гьоте било неизбежно.

61

Произведенията на гения се отличават с дълбоко човешко съдържание, което той постига, откривайки нови образи и технически похвати, създавайки нови стилове. Той вижда себе си като уникално изригване в пустинята на баналността. Усеща себе си обхванат от мистериозно вдъхновение или обсебване. Занаятчията, от друга страна, се задоволява да използва традиционни материали и техники. И колкото е по-овладян и шлифован, толкова по-умел занаятчия ще бъде. Удовлетворение му носи майсторството на изпълнението. За него най-важни са моментният успех, пазарната стойност на произведението. Ако нещо е модерно от обществена или от политическа гледна точка, той ще го следва, но не поради убежденията си, а заради модата. Геният, разбира се, е напълно безразличен към успеха сега и веднага, а неговата отдаденост на идеалите му — и творчески, и политически — е дълбоко, по байроновски равнодушна към популярността им в неговото съвремие.

62

Всички можем да се убедим, че да бъдеш гений означава да притежаваш много добро средство за преодоляване на чувството за немо ; именно поради това огромното мнозинство от съвременните творци тайно копнеят да бъдат гении, а не занаятчии. Това, че не са гении, може би е напълно ясно на проницателните критици и дори на самите творци, но публиката по принцип има нагласата да възприема творците според тяхната собствена оценка. Така стигаме до ситуацията всеки експеримент да бъде смятан за достоен за възхищение (откриването на нови техники и материали сам по себе си е гениален акт, въпреки че всички истински гении са стигали до подобни открития, водени от потребността да изразят някакво ново съдържание ), а всяко занаятчийско изпълнение да бъде смятано за „академично“ и (в по-голяма или в по-малка степен) достойно за презрение.

63

Естествено, че нашите истински гении са незаменими за нас и за нашето изкуство; но имаме основание да се усъмним дали обсебващата цел да бъдеш гений има каквато и да било стойност за посредствения творец. Ако единствената надпревара, в която той би взел участие, е за влизане на Лигата на гениите, то ще трябва да признаем за справедливо непрестанното еснафско оплакване, че съвременното изкуство е егоистично непонятно и бедно на технически похвати. Появата на един съвършено нов фактор е на път още повече да усложни този проблем.