Джон Фаулз - Аристос

38

Едно от най-големите удоволствия, които трагедията доставя, се дължи именно на факта, че сме я избегнали; трагедията би могла да се случи с нас, но това не е станало. Ние не просто съпреживяваме трагедията; но се радваме, че сме оцелели.

39

Изводът, който можем да направим, е, че съществува много дълбок смисъл в обстоятелството, че публиката не приема „мрачното“ изкуство за чиста монета. Сред най-честите аргументи в защита на порнографията е следният — независимо какви са нейните явни цели, в крайна сметка тя често постига морален ефект. Зрелището на „порока“ и перверзията напомня на хората за техните добродетели и за тяхната нормалност. Много по-вероятното въздействие от садизма е да предизвика повишено уважение към другите, отколкото още садизъм; и така нататък. Но която и гледна точка да бъде възприета — че подобно изкуство руши обществото или че тайно го облагодетелства — ефектът върху твореца със сигурност ще бъде неблагоприятен.

40

Днес изкуството трябва да запълни празнотата, оставена от онова, което в миналото се е проявявало благодарение на невежеството, социалните и физическите условия: несигурност, насилие и случайност. Това е извращение на истинската му функция.

41

Именно тази неестествена роля предизвиква често срещания комплекс на гузната съвест, разпространен сред мнозина така наречени „авангардни“ художници; това е опит да се подчини творецът на творението, да се сведе художествената творба до идеята за игра с колкото е възможно по-малко правила. Картини, в които цветовете, формите и структурата са резултат единствено от играта на случайността; музикални изпълнения, при които множеството импровизации, изисквани от изпълнителите, свеждат до нула ролята на композитора; романи и стихотворения, в които подреждането на думи или страници е напълно произволно. Научно обяснение на това „случайно“ изкуство може би е известният (и заради неправилното му интерпретиране) принцип на неопределеността; а той от своя страна произтича от напълно погрешното схващане, че отсъствието на намесващия се Бог според нашето всекидневно разбиране за намеса прави съществуването безсмислено. Подобно изкуство е абсурдно арогантно, макар и на пръв поглед да изглежда скромно.

42

Творецът може да избере да не е творец; но той не може да е творец, който е избрал да не е творец.

43

От края на осемнайсети век насам художественото преживяване узурпира религиозното преживяване. Както средновековната църква е била пълна със свещеници, които би трябвало да са творци, така и нашата епоха е пълна с творци, на които би подхождала ролята на свещеници [или проповедници] в онези времена.

44

Несъмнено мнозина съвременни творци биха оспорили, че са свещеници manques 86. Причината е, че са подменили преследването на художествената „истина“ с търсенето на доброто. Някога имало толкова много несправедливост, че човек се сблъсквал с нея накъдето и да се обърнел, и никак не било трудно да се разбере какво означава добрата постъпка. Докато сега дори и в дидактичното изкуство ударението пада предимно върху правилния естетически или художествен израз на поуката, отколкото върху самата поука.

45

Действително най-доброто изразяване на нравствените изводи служи по най-добрия начин на нравствеността; стилът, това е самата мисъл. Но прекаленото значение, което се отдава на стила на мисълта, води до обезценяване на самата мисъл: както мнозина свещеници дотолкова са погълнати от ритуала и от представянето на доктрината, че забравят истинската природа на духовенството, така и мнозина творци започват да виждат само изискванията на стила, изгубват от поглед всякакво човешко нравствено съдържание или го отбелязват само формално. Нравствеността се превръща в нещо равносилно на способността да се изразяваш.

46

Развитието на индустриалната цивилизация, стереотипните трудови процеси, демографският ръст и осъзнаването в една епоха на близки международни отношения и общуване, че хората в психологически аспект са по-скоро сходни, отколкото различни — всички тези фактори подтикват човека към индивидуализиращи го дела, какъвто е актът на художественото творчество, и най-вече към такова творчество, което изразява самата същност на твореца. Алкохолизмът, наркотиците, промискуитетът, занемареността, прословутите условности на антиусловността са обясними както статистически, така и емоционално.