Джон Фаулз - Аристос

16

Балансът между индивидуализирането и обобщението, към който се стреми творецът, природата постига без никакви усилия. Пеперудата е единствена и неповторима и същевременно универсална; тя е едновременно самата себе си и всички други пеперуди от своя вид. Славеят пее за мен по същия начин, по който е пял и за моя дядо, и за неговия дядо, и за дядото на Омир; той е и същият славей, и е различен. Той съществува сега и винаги. Чрез гласа, който чувам през тази изминаваща нощ (същият, който е чувал и Кийтс 81), навлизам в реалността по два начина; а в центъра срещам своето по-богато „аз“.

17

От нас самите нас зависи как ще бъде видян един природен обект — вертикално, сега, в този момент, хоризонтално, в цялата му минала история, или и по двата начина. Така е и с изкуството — опитваме се с едно изказване да изразим и двете едновременно. Тези сложни фактори на времето неизменно съпътстват начина, по който виждаме света и го пресъздаваме.

18

Моето възприемане на дадено произведение на изкуството може да зависи от начина, по който художникът желае да го възприема: вертикално — сега или хоризонтално — във вечността, но дори и тук аз имам право на избор. Мога да разглеждам картината на Караваджо „Свети Йероним“ вертикално — сега, сама за себе си или пък хоризонтално — на фона на вечността и контекста на цялата история на живописта. Мога да я разглеждам като портрет на старец или като поглед върху живота на един отшелник; или пък като квазиакадемичен етюд по използването на светлосенките, като документален източник на информация за самия Караваджо и неговата епоха и така нататък.

19

Сред другите начини за възприемане и преживяване на изкуството са „целенасоченият“ и „непредвиденият“ (вж. глава 5:49), както и „обективният“ и „действителният“ (вж. глава 6:23). Те също са аспекти на времето.

20

И за твореца, и за зрителя изкуството е опит да се преодолее времето. Каквото и друго да представлява или да се стреми да бъде, всяко произведение на изкуството винаги е израз на човешкото усещане за времето; неслучайно сегашният ни интерес към изкуството съвпада по време с нашето ново осъзнаване на краткостта на земните ни дни на фона на вечността.

21

В рамките на тези важни и основни взаимоотношения с времето творецът насочва своето изкуство и своите творчески умения в преследването на три основни цели; освен това той разполага с два основни критерия за успех.

22

Неговата най-проста цел е да опише външния свят; следващата — да изрази своето усещане за външния свят, а последната — да изрази усещането за самия себе си. Която и цел да преследва, критерият за успех може да бъде или собствената му удовлетвореност от направеното, или че удовлетворява вкусовете на другите и им доставя наслада. Много вероятно е при всяко отделно произведение на изкуството в различна степен да присъстват и трите цели и да са спазени и двата критерия. Дори най-елементарният и най-неемоционалният реализъм, дори най-обикновеното описание изискват най-малкото подбор на обекта на изобразяване; всяко изразяване на усещането за външния свят несъмнено е и авторовият израз на вътрешния му свят; едва ли ще се намерят много дотолкова самоуверени художници, че одобрението на околните да не означава нищо за тях. През последните двеста години обаче по отношение на акцентите в изкуството са настъпили съществени промени.

23

Когато на практика други средства за описание почти не са съществували, изобразителното изкуство е имало важната роля да описва и да представя. Благодарение на него отсъстващото е станало видимо; по стените на пещерите се появили изображения на бизони. Онова, което в нашите очи е очарователна стилизация от каменната ера, не е израз на липса на желание да се изобразява колкото е възможно по-реалистично, а резултат от несъвършенство на техниките. Но още тогава пещерните хора сигурно са осъзнали двойния чар на стилизацията: тя не само се запазва в паметта и увековечава миналото или липсващото, но спомага отклонението от строгото придържане към реалността да неутрализира реалното минало и реално отсъстващото. Ето защо вероятно първата функция на изкуството и стилизацията е била магическа: да извиква в паметта реалността и едновременно да я дистанцира.

24

В използването на стилизацията се съдържа и подчертано ритуален мотив. Само една малка крачка разделя изобразяването на животните с въглен с цел предаване на информация и подчертаването на определени характеристики, което сякаш гарантирало постигането на желания резултат — убиването на животното за храна и така нататък. Някои учени смятат, че този ритуално-традиционен елемент в изкуството е и сериозен недостатък в неговата полезност, един вид полусвлечена кожа, която горкият художник трябва да влачи след себе си. Те изтъкват всички онези емпирични методи и критерии, които науката е разработила, за да се освободи от ритуално-традиционните елементи.