Джон Фаулз - Аристос

140

Често срещан разграничител на тази умствена територия е комплексът на Юнг. Комплексът е една идея или група от взаимосвързани идеи, за които не сме в състояние да мислим рационално и обективно, а само емоционално и субективно. Теорията на Юнг обяснява комплекса като съзнателен израз на неосъзнати страхове и желания; но комплексите служат и като предупреждение за останалите членове на същия вид да не се нарушават границите на тази територия. Чудак, който твърди, че Земята е плоска, може да се разгневи, ако му бъдат представени неоспорими доказателства за обратното. Гневът със сигурност няма да му помогне да докаже правотата си, но вероятно занапред ще помогне да предпази гледната му точка от други нападки.

141

Разбира се, основната цел на тази мисловна територия, с която се обграждаме, е да се противопоставим на нашето чувство за немо , на усещането ни за небитие. Това мигновено ни предупреждава, че не е достатъчно да унищожим суетата, заблудите и комплексите, с които се обграждаме (или от които се разграничаваме), защото така рискуваме да унищожим идентичността си. Необходимо е да разберем кое е най-същественото в този демаркационно-фортификационен материал, а след това да покажем на уплашения човек, скрит в укреплението, кое е маловажното.

142

Разбирането за ролята, която подчинението и господството играят в нашия живот; анализът на това кое е най-необходимо за възприетата роля (или за начина, по който индивидът разпределя различните роли за себе си), установяването на действителната значимост на умствената територия, която се опитваме да определим — всичко това е основата на образователния персонален анализ на всеки ученик. Това, разбира се, не изключва анализа, базиран на други, по-добре познати психологически теории; системите на Адлер и Карен Хорни 74например са особено подходящи за прилагане. Но подобен учебен анализ дава на нашия свят най-голяма надежда за достигане на по-задълбочено самопознание, на по-голяма толерантност и равенство в съществуването ни.

143

Най-добрият начин да опиша тази фаза на образованието, насочено към вътрешния свят на личността, е като поставя въпросите, на които завършилите това образование би трябвало да могат да отговорят.

Кой съм аз?

По какво приличам и по какво се различавам от повечето други човешки същества?

Какви са моите задължения към самия себе си?

Какви са моите задължения към другите?

Какви са задълженията на работодателя, на служителя, на гражданина на държавата, на отделния човек?

До каква степен аз със своите способности удовлетворявам и уравновесявам тези враждуващи крайности?

Какво разбирам под любов?

Какво разбирам под вина?

Какво разбирам под справедливост?

Какво означава за мен науката?

Какво означава за мен изкуството?

144

Това образование се занимава само с един въпрос: защо всичко е това, което е? Поради факта, че ние като човешки същества се намираме в една и съща ситуация, то трябва да е еднакво навсякъде по света.

145

Този тип образование трябва да включва изучаване на всички велики религии и философии от миналото, а и от съвремието, но тъй като неговите цели са всеобхватност и нагледност, тези философии и религии трябва да се разглеждат като интерпретация и метафора на действителността. Знаем, че в тази област истината винаги е по-сложна от нашето определение за нея.

146

Струва ми се, че всеки истински синоптичен поглед върху човешкото съществуване довежда до неизбежното заключение, че главната цел на еволюцията е запазването на материята. Във всяка форма на жива материя е вложен смисъл за съществуването й; смисълът на нашето човешко съществуване е да установим равенство и компенсация в живота. Тъй като в нашия реален свят ненужното неравенство е повсеместно, истински синоптичното образование би трябвало да доведе до пораждането на чувство за недоволство, равносилно на чувство за нравствена целеустременост.

147

Според мен синоптичното образование трябва да постави под съмнение и схващането, че Бог (според традиционната представа) може да притежава човешки качества или способности с изключение на отрицателните, за които вече писах; накратко, по-добре е да приемем, че такъв Бог не съществува.

148

И накрая, това образование ще унищожи нашата последна и по детински наивна вяра в задгробния живот, през която (като през дупка във ведро) изтича реалният живот. Ако смъртта е абсолютна, то и животът е абсолютен; животът е свещен; добронамереността към живота на другите е безкрайно важна; настоящето е по-важно от бъдещето; денят побеждава нощта. Действието е сега, то е животът, смъртта не е способна на действие.