Джон Фаулз - Аристос

134

Най-големият недостатък на съвременните образователни системи е отношението им към психологията. Идеята, че училищните психолози трябва да посвещават цялото си време на „болните“ (невротичните и изоставащи ученици), е абсурдна. „Здравите“ се нуждаят от тяхната помощ не по-малко от другите. Общата психология задължително трябва да заема основно място сред предметите, които всеки модел на образование за човечеството трябва да предвиди; а основната й задача да бъде персоналният анализ на всеки учащ се.

135

Не е тук мястото, където да подложим на обсъждане относителните достойнства на различните школи на теоретичната психология. Но доколкото психологическият аспект на образоването трябва да притежава подчертано социален уклон, ние би трябвало да обърнем далеч по-голямо внимание на биологичната теория за отношенията на господство и подчинение.

136

Тази теория е възникнала в резултат от проведени наблюдения над човекоподобни примати като горили и шимпанзета. Относителното доминиране над другите или подчиненото положение спрямо другите до голяма степен зависи от телесните размери и от други несексуални фактори (с изключение на периодите, когато женските са разгонени), напомнящи човешката самоувереност. Така например една едра самка и един дребен самец, затворени в една и съща клетка, се намират в отношения на доминиращ и подчинен; в знак на подчинение мъжкият застава в позиция, каквато заема женската при копулация. Трябва да осъзнаем, че всички хора възприемат една от тези две роли (или пък се лутат между тях), без значение от кой пол са . Едно разпространено организационно поведение, известно като „целуване на задник“, е красноречив пример за роля на подчинение. Този, който я приема, метафорично заема позицията на женската при копулация; и ненапразно във всеки език битуват нецензурни изрази, от рода на Fuck you и Bugger you . И двата израза недвусмислено свидетелстват за доминиране, а също така и за природата на подчинението.

137

Разбира се, хората не са затворени в клетки и живеят в далеч по-сложни ситуации, но именно този характер на верижна реакция на необходимостта от изграждане на взаимоотношения е най-опасното явление за обществото. Осъзналият подчиненото си положение спрямо някого в по-голяма или в по-малка степен ще се превърне в лош господар за другиго. По принцип хората осъзнават подчиненото си положение и тайното недоволство, което го съпътства, и безпогрешно намират пътя към получаване на компенсиращи удоволствия във всички области от живота, където това е възможно. Цялостното усещане за „историческа обида“ или чувството за непълноценност, изпитано от германския народ в периода между двете световни войни, е довело до преследването на евреите. Порочният садомазохистичен кръг в едно общество се установява прекалено лесно и естествено.

138

Птиците ни предоставят най-яркия пример за естествените природни механизми за преодоляване на този порочен кръг, а именно „територията“. При някои видове биологичното значение на гнезденето в големи колонии е толкова голямо, че е довело до отслабване на чувството им за територия; при тях обаче се наблюдават високоразвити системи на обществен ред. Такива видове имат двойно печеливша стратегия. От една страна, те са защитени благодарение на своята многобройност, а най-слабите биват изкълвавани до смърт. При други видове в периода на мътене се установяват територии, които не могат да бъдат нарушавани безнаказано от никоя друга двойка. При такава система те са по-малко изложени на инфекциозни заболявания, глад и така нататък.

Функционирането на тези две системи ясно може да се види при семейството на враните („най-интелигентното“ птиче семейство), където близкородствени видове са възприели различни системи. Така например чавките и полските врани живеят предимно в организирани групи; докато гарваните и свраките — на двойки или в малки семейства.

139

Човекът прилага и двете системи. Ние се защитаваме и удовлетворяваме основните си нужди организирано и колективно. Именно при тези колективни ситуации, които безспорно изискват йерархия в управлението и в общественото положение, най-ясно се вижда функционирането в човешкото общество на йерархия, аналогична на тази при птиците. Но и ние подобно на отделни видове се стремим към поддържане на територии, в които да бъдем доминираща сила. И макар за нас да е много по-естествено да смятаме за своя територия неща като дома, градината, собствеността и вещите, които притежаваме, ние всички носим в себе си една много по-важна психологическа система от емоции, идеи и убеждения. Тази умствена територия ръководи цялото ни социално поведение, ето защо е безкрайно важно да й се отдели повече внимание в нашето образование — почти сигурно е, че този аспект на собствената ни същност ни е най-малко познат.