Джон Фаулз - Аристос

124

Преди всичко човек трябва да е необходим на самия себе си, а не на обществото. Той си остава необразован, докато неговото „аз“ не бъде анализирано от самия него и докато той не вникне в общите психологически механизми. Понастоящем образованието ни е насочено към повърхността, а не към същността на човешката личност. На повърхността човекът е изграден от всевъзможни наслоявания, образувани под най-различни въздействия, които прикриват неговите истински чувства и мисли. Съвсем ясно и неоспоримо е, че ние трябва да имаме някакъв изграден външен образ; но не и да прикриваме истинската си същност до такава степен, както сега изискват от нас нашите общества и техните образователни системи. Сега за нас е необходимо да учим човека не как да се приспособява (обществото прави това автоматично), а как и кога да не се приспособява.

125

В тази вселена на огледала и метафори човекът отразява и прави паралели между всички реалности. Всички те са във всяко съзнание, но са скрити много дълбоко. Безкрайният процес се превръща в краен; конкретният обект е напречно сечение на вечността.

126

Крайната цел на еволюцията е изчезването. И това не е абсурд. Абсурдно би било, ако крайната цел на еволюцията беше постигането на съвършеното състояние. Би било абсурдно, ако еволюцията имаше друга крайна цел освен изчезването. В противен случай [тоест ако се стреми към нещо друго] тя би била лишена от смисъл. Тя е сега или нищо. По-добро положение, по-добро изпълнение, по-съвършена личност, по-добър свят; но всичко това започва сега.

127

Цялото не е верига, а въртящ се пумпал. Пумпалът се върти, но си остава на едно място. Можете да посочите звено във веригата или определено място по пътя и да кажете: „Ето къде е най-доброто място за нас“, но пумпалът винаги е на едно и също място. Неговата тежест трябва да бъде разпределена равномерно по протежението на централната ос, в противен случай той ще се наклони и дебалансира. Всички онези тенденции, присъщи на толкова много религии и политически философии и внушаващи убеждения и мисли, отдалечени от настоящия живот и от настоящия момент; всички онези опити да ни принудят да насочим силата и енергията на нашата вяра и на нашите надежди към някакъв друг свят (небесен или утопичен), са равносилни на погрешното разпределение на тежестта по оста на пумпала. Ние разпределяме енергията си, подчинявайки се на центробежните сили. Истинският смисъл на живота се намира близо до оста на всяко конкретно настояще.

128

Неслучайно осъзнаването и откриването на собственото „аз“ не се поощрява от държавата. Държавната образователна система има за цел да увековечи самата държава; понеже вникването в същността на „аза“ много често е и вникване в истинската същност на държавата.

129

Нашите съвременни образователни системи са парамилитаристични. Тяхната цел е да възпитават служещи или войници, които да се подчиняват безпрекословно и да възприемат своето обучение и подготовка като най-добрите възможни. Постигналите най-голям успех в държавата са именно онези, които имат най-голям интерес да я увековечат в настоящия й вид; именно те имат думата при определянето на образователната система и полагат усилия желаният от тях образователен продукт да бъде най-щедро възнаграден.

130

Държавата и правителството са модели на мислене от миналото; те са системи, принадлежащи на миналото. Често казваме: „Той живее в миналото“ , като влагаме в тази фраза съжаление или презрение; а в същото време мнозина от нас живеят в бъдещето .

131

Държавата не се стреми към съществуване; тя се стреми към оцеляване.

132

Истина е, че мнозина от нас живеят в бъдещето, защото настоящето е необитаемо. Но държавата няма интерес да го направи обитаемо. Именно тази неадекватност на държавата кара човек да живее в бъдещето; основната причина за това несъответствие е, че държавите по света отказват да действат солидарно в посока на постигането на две цели — ограничаване на прираста на населението и осигуряване на образование.

133

Повечето от нас продължават да носят в съзнанието си мита за ясно очертаната граница между здравите и болните; вероятно това разделение е най-абсурдно в областта на психическото здраве. Безкрайните шеги по адрес на психиатрията и особено на психоанализата са сигурен знак за наличието на страх. „Здравите“ измежду нас обикновено грижливо крият своите фобии и неврози; ние не желаем да ги излагаме на показ.