Джон Фаулз - Аристос

104

Опасностите от незаконните връзки са добре известни. Свободната любов не окуражава истинската любов. Малко вероятно е емоционалната нестабилност, която ни вкарва в нечие легло, да се трансформира в емоционалната стабилност, необходима, за да се измъкнем от него. Разпространяват се венерически заболявания. Разпространяват се неврози. Увеличава се броят на разбитите бракове, а невинните деца на разведени родители страдат и на свой ред причиняват страдания. Някъде далеч отвъд страшните чудовища, непроходимите гори, тресавищата и тъмните дебри на душата блести Светият Граал — напълно щастливата изневяра. От друга страна, в много от обвиненията срещу незаконните връзки се долавя патологична неприязън към сексуалните наслади; безпристрастният наблюдател лесно ще открие в този „морал“ същата предубеденост, колкото и в мнимата „скотщина“ на опонента му.

105

Сексуалното привличане и сексуалният акт сами по себе си са невинни и по своята същност не са нито морални, нито аморални. Сексът е като всички велики сили; той е просто сила. Можем да оценяваме като морална или аморална една или друга проява или ситуация на сила, но не и самата сила.

106

Половият акт дори и в най-животинската си проява е най-висшият ритуален израз на природата на цялото, на природата на реалността. Донякъде неговата мистерия се състои в това, че той трябва (с изключение на онова, което според съвременните стандарти се смята за перверзия) да бъде упражняван насаме и насладата от него, и усъвършенстването му да са скрити от чужди очи. Удоволствието от него частично се дължи на факта, че позволява неограничено разнообразие, както физическо, така и емоционално: партньор, място, настроение, начин и време. Така че проблемът може да се сведе до следното: как обществото най-добре да позволи на отделния човек да изпита тази дълбока мистерия и това разнообразие от удоволствия, без да нанесе никаква вреда.

107

Основният социологически аргумент против affaire de corps е, че те насаждат естествен вкус към безразборност в сексуалните контакти, от което следва насърчаване на изневерите.

Тази гледна точка изглежда по-правдоподобна от противоположния аргумент, че те спомагат за окончателния избор на съпруг или съпруга и благодарение на тях вероятността един брак да бъде по-здрав е по-голяма. Твърде е възможно твърдението да е вярно при условие, че младите хора разполагат с достатъчно време и възможности, както и с емоционалната безпристрастност да осъществят множество любовни връзки преди брака, но истината е, че ги имат само малцина. Много подобни взаимоотношения, в които встъпват психологически незрели млади хора, склонни към подражание на модните тенденции, водят до катастрофални бракове и перманентна неприспособеност.

108

Това, което е вредно поне колкото самата любовна афера, е обстоятелството, че с примамващата аура на модерна аморалност тя играе ролята на шикозно убежище, на бягство от обществените тегоби, на своеобразна компенсация за неизбежността на смъртта, на всичко онова, което тя отчасти е, но не е задължително да бъде. В една епоха, в която подобни взаимоотношения все още официално се смятат за незаконни, колкото и да са невинни те или насладите, произтичащи от тях, тези връзки винаги ще бъдат в конфликт с всички издаващи нетърпимост начини на мислене и съзнание, с колективното суперего, което обществото е възпитало у нас.

109

Повечето подрастващи и младежи остават объркани от двете естествени влечения, които взаимно си подражават: влечението към сексуалните преживявания (по своята същност — част от по-дълбокия импулс за търсене на опасности и приключения) и влечението към узаконената от брака любов (по своята същност — част от стремежа към сигурност и безопасност). За тях е трудно да отделят едното от другото; онова, което в началото изглежда като едно влечение, може за съвсем кратко време да премине в друго. Желанието да целунеш преминава в желание за съвместен живот до края на дните си, решението за сключване на брак внезапно се променя в копнеж по друго тяло.

110

При сексуалното възпитание на подрастващите трябва да се отделя много повече внимание на етиологията на любовта; това е също толкова важно, колкото и физиологията на половия акт.

111

Широко разпространено е убеждението, че любовта и сексът са несъвместими. С други думи, ако притежавате значителен сексуален опит, не сте способни на истинска любов (Дон Жуан); а пък ако обичате (поддържате постоянни отношения от рода на брак), то рано или късно сексът ще престане да бъде източник на удоволствие. Това убеждение се подсилва от възгледа, че бракът представлява просто едно узаконяване на секса, а не потвърждение на любовта. Ако любовните връзки бъдат строго забранени за необвързаните с брак, то тогава не бива да очаквате от тях да възприемат брака в истинската му светлина — като намерение да обичаш, а не като желание законно да се наслаждаваш на половия акт.