Джон Фаулз - Аристос

82

Подобно схващане за престъплението е безценно, защото насърчава свободата на волята. То позволява на престъпника да повярва, че може да избира, да контролира и да направлява живота си, че може да се опита да бъде господар на самия себе си. А когато е придружено от помощта на психиатрите, то предоставя на престъпника възможно най-добрия шанс никога повече да не прекрачи прага на затвора, след като вече е бил освободен. Трябва да унищожим ужасяващите страшилища на наказателното право и на религиозното разкаяние в нашите затвори; трябва да променим отношението към периода непосредствено след освобождаването от затвора и да започнем да го приемаме като времето след престой в болница. Този период е като възстановяване след боледуване; от никой току-що освободен затворник не може да се очаква незабавно да се включи в нормалния живот на обществото. Той няма да се справи без икономическа и психологическа подкрепа.

83

Всеки съществуващ закон е по своята същност военен закон; а справедливостта винаги е по-велика от закона.

84

Друг печален резултат от натиска на икономическите потребности върху нашите образователни системи е внезапното прекратяване на образованието в съвсем ранна възраст. В много страни преобладаващото мнозинство от хората завинаги напуска училище още при настъпването на пубертета. Когато в света най-накрая настъпи епохата на свободното време, ние основателно ще се надяваме, че на този абсурд ще бъде сложен край.

85

Основният фактор на еволюционното оцеляване е самопознанието. Най-истинската и най-ценната компенсация, която човекът може да открие в индивидуалното битие (съществуването), е именно тази — самопознанието.

86

Трудно е да се постигне каквото и да било истинско самопознание преди трийсетгодишна възраст. Радостта на младостта отчасти се дължи на факта, че човек е на пътя към самопознанието, че още не го е постигнал. Въпреки това ние смятаме, че дори и най-доброто общо образование трябва да приключва преди двайсет и една годишна възраст.

87

Съществуват три етапа, през които човек може да се наслаждава на живота си: детство, юношество и предзрелост (периодът между осемнайсет и трийсет). Ние отучваме детето от неговите митове и от досадния му егоцентризъм; все по-малко са онези, които дръзват да коригират подрастващия, и абсолютно никой не се осмелява да поправи навлезлия в следващия етап от живота си.

88

Нашето прекалено зачитане на хората в предзрелост донякъде е отживелица от времената, когато физическата сила и енергията, присъщи на тази възраст, са били от особено значение за оцеляването, когато е било важно да се убива и да се бяга бързо; но то е и доказателство за нашия силен копнеж по вечната младост.

89

За всяка епоха зрелостта настъпва на различна възраст. Едно дете може да бъде приемано като възрастен в своя свят. Но днес по-развитите общества учат своите млади да се държат като възрастни още докато са подрастващи. Тийнейджърите се усъвършенстват в подражаване на възрастните; затова не е чудно, че мнозина, пораснали на години, вечно си остават незрели, които продължават да имитират възрастните. Общественият натиск ги спира на етапа на псевдозрелостта, натрапвайки им маска, която отначало те приемат, за да изглеждат възрастни, а после завинаги остават с нея.

90

Зрелостта не е определена възраст, а състояние на себепознаване.

91

Мъжът и жената са двата най-мощни биологически принципа; тяхното безпроблемно взаимодействие в обществото е сред основните признаци за обществено здраве. В това отношение нашият свят проявява (независимо от настоящата всеобща политическа еманципация на жените), признаци на сериозно заболяване, което до голяма степен се дължи на егоистичната тирания на мъжете.

92

Моята интерпретация на мита за Адам и Ева е следната. Адам е ненавистта към промените и безплодната носталгия по невинността на животните. Змията е въображението, способността за сравняване, самосъзнанието. Ева е въплъщението на човешката отговорност, стремежа към прогрес и необходимостта той да бъде управляван. Райската градина е непостижимата мечта. Грехопадението е самият processus на еволюцията. Богът от Битие е въплъщение на негодуванието на Адам.

93

Адам олицетворява застоя или консерватизма; Ева е движението или прогресът. Адамови общества са тези, в които мъжът и бащата, мъжките божества, налагат безпрекословно подчинение пред установените институции и норми на поведение, както е било през повечето периоди в историята на нашата ера. Викторианската епоха 65е типичен пример за такъв вид общество. Евини общества са онези, в които жената, майката и женските божества насърчават нововъведенията и експеримента, новите формулировки, цели, начини на усещане. Ренесансът и нашата епоха са типични общества от този тип.