Джон Фаулз - Аристос

66

Хората, които жадуват за престиж, открай време се стремят да обсебят спорта като поле за себеизява. Този стремеж е най-силно изразен в мирно време. За доказателство може да ни послужи дори историята на изпълнените с благородство древногръцки олимпийски игри през шести и седми век преди Христа и как по-късно те били покварени от римляните. По това време маслиновата клонка вече се била превърнала в твърде съблазнителна награда. Човекът вече бил завладян от състезателен дух, от желание да не отстъпи на съперника, както и от стремеж за усъвършенстване. Разбира се, в живота има предостатъчно полета за съревнование, без да е необходимо да се търсят изкуствено създадени ситуации.

67

Спортът е възможност за постигане на лично удоволствие, ситуация, в която може да се открие красивото. Но целта на едно състезание никога не е да се спечели престиж. То е просто игра. Победителят може да притежава повече умения или повече късмет, но фактът, че е победил, в никакъв случай не означава превъзходство като човек над съперника му.

68

Почти всички най-популярни видове спорт в света са произлезли от Британия. Но това, което Британия не е успяла да предаде на света, е аматьорският дух на играта. Повечето чужденци, а сега вече и много от самите британци се стремят към победа на всяка цена в рамките на правилата на играта; те се придържат към тях само защото една игра без правила вече е война.

69

За обществата, ориентирани към средствата, играта е просто игра; за онези, ориентирани към целите, играта означава само победа. При първите, ако човек е щастлив, значи е постигнал успех; при вторите никой не е щастлив, освен ако не е постигнал успех. Цялостната тенденция на еволюцията и на историята показва, че ако човек иска да оцелее, трябва да е ориентиран към средствата.

70

Главната цел на всяка от основните човешки дейности — изкуство, наука, философия, религия — е човекът да доближи истината. Не да спечели, не да победи противниковия отбор и не да стане непобедим. Съвременната полемика относно аматьорите и професионалистите в спорта е напълно безсмислена. Всеки спортист, който участва само с цел да спечели, а не главно заради удоволствието от играта, е професионалист. Той може и да не се стреми към спечелването на пари, но непременно търси престиж, а престижът от този вид е също толкова нечист, колкото и златото.

71

Една стара поговорка гласи, че престъпността зависи от обществото; и без съмнение също толкова стар е и циничният отговор, че и обществото зависи от престъпността. Един от най-зловещите съвременни статистически факти гласи, че престъпността не само нараства, но нараства пропорционално с увеличаването на световното население. Ето защо проблемът за престъпността не е само от академично значение и за обществото, и за образованието на човечеството.

72

Съществуват два крайни възгледа. Единият гласи, че престъпниците имат напълно свободна воля; а другият, че изобщо са лишени от нея. Като членове на обществото ние споделяме първото убеждение; от друга страна, повечето от нас, от позицията на отделния човек, са склонни да приемат второто.

73

Съдията казва на престъпника: „Престъплението, което си извършил, е низко.“ Всъщност би трябвало да каже: „Извършеното от теб деяние е навредило на обществото и е знак, че имаш болен ум или че си малоумен; от името на обществото ти поднасям извинения, ако причина за престъплението ти е лошото и недостатъчно образование, а ако причината е в наследствените фактори, то аз като човек ти съчувствам най-дълбоко; а сега мога да те уверя, че ще получиш възможно най-доброто лечение и грижи.“

В реалния свят нито един съдия не би дръзнал да бъде така абсурдно хуманен, защото прекрасно знае, че съдията е представител и защитник на закона, а не на справедливостта. Твърдим, че животът ни е ужасен заради ядрената заплаха. Но още от времето на институирането на закона ние живеем в условия на заплаха, на политика на възпиране, а не в условията на истинска човешка справедливост.

Предложението да се опита лечение не е достатъчно за действителното възпиране на престъпността; но и отказът от опит за помощ не е задоволителен отговор от страна на обществото. Съществува средство, но в момента то е недостъпно за нас.

74

Болният човек с пълно основание може да мрази обществото, че го изпраща в затвора, вместо в болница.