Джон Фаулз - Аристос

94

Разбира се, че има и жени Адамовци, и мъже Еви; съвсем малобройна е групата на представителите на световната прогресивна мисъл и на великите художници, които не са принадлежали към втората категория.

95

Дребнавият, жесток и все още преобладаващ антифеминизъм на доминираното от Адам човечество (самата дума mankind 66е достатъчно красноречива) е далечен отзвук от някогашното важно физическо превъзходство на мъжа и по-голямата му приспособеност в борбата за оцеляване. За мъжкото съзнание на Адам жената е само съсъд, подлежащ на изнасилване. Тази мъжка асоциация на женствеността с идеята за изнасилване далеч не е свързана само с женското тяло. Прогресът и нововъведенията също са обект на изнасилване; всичко, което не се основава на грубата сила, подлежи на изнасилване. Всички прогресивни философии са феминистични. Адам е дребен владетел, укрил се в планински замък, зает с набези и издигане на защитни валове, обсебен от своите власт и престиж.

96

Но ако Ева е била достатъчно умна да изтръгне Адам с измама от прегръдките на неговата нелепа илюзия в Райската градина, тя е проявила и добрината да остане редом с него и впоследствие. Именно този аспект на женското начало — толерантността и цялостният скептицизъм към адамовото убеждение, че правото е на страната на силния — е най-ценен за обществото. Всяка майка е еволюционна система в един микрокосмос; тя няма никакъв друг избор, освен да обича своето дете, такова, каквото е — грозно или арогантно, престъпно или егоистично, глупаво или уродливо. Майчинството е най-фундаменталният начин за възпитаване в толерантност; а толерантността, както предстои да научим, е най-фундаменталното от всички човешки проникновения.

97

Каквото и да казват професионалните блюстители на обществения морал, стремглавата поява на секса иззад завесите и кринолините на викторианската скромност и благоприличие означава много повече от обикновена загуба на морал и „благоприличие“. Това може да е бягство от целомъдрието — ако съпоставим безпристрастно сегашното поколение с предишните, ще се окаже точно така. Но то е и бягство към нещо.

98

В повечето съвременни общества неофициалното отношение към сексуалния морал е, че при сексуалните връзки между необвързаните пълнолетни няма нищо греховно или престъпно, независимо дали са съчетани с любов, която бих определил като желание да се поддържат отношения, независими от сексуалните, а в крайна сметка и от всяко удоволствие, което доставят.

99

Изневярата е по-скоро опровержение на брака, отколкото предателство; разводът е пречистваща терапия или прекратяване на нездрава ситуация. При нормални условия той вече не носи никакъв нравствен привкус, а прилича на посещение на операционната. Вината за това е по-скоро на природата, отколкото на човека.

100

Но официалната позиция, изразявана от църквата, вестниците, правителствата, а в много случаи и от закона, е, че сексуалните отношения преди или извън брака в известен смисъл винаги са греховни или имат антиобществен характер.

101

Общественото значение, което придаваме на секса, до голяма степен произтича от напрежението между забранено и разрешено, заслужено и незаслужено, законно и незаконно, частно и публично, в това дръзко-смирено, бунтарско-конформистко преживяване.

Както при много други подобни ситуации и тук има премного доказателства за равновесие, поддържано от две противоположни позиции. „Моралът“ атакува „аморалността“, извличайки удоволствие и енергия; „аморалността“ се опитва да се отбранява или да се изплъзне от „морала“, извличайки удоволствие и енергия от отбраната и изплъзването.

102

Официалната позиция обаче по същество е нереалистична; тя е приложима само при някои периферни области (като проституцията и аборта); защото, ако децата знаят, че фермерът никога няма да може да ги прогони от градината със съблазнителните ябълки, те съвсем естествено ще придобият допълнителен стимул да продължават да ги крадат.

Така или иначе става въпрос за деца, които първо биха оспорили собствеността на овощната градина. От което следва, че противниците на сексуалната свобода в действителност са сред най-изявените й защитници.

103

Резултатът от тази двусмислена ситуация е апотеоз на незаконните сексуални връзки — незаконни според стандартите на официалния обществен морал. Утвърденото с времето название на този тип взаимоотношения е affair 67, макар че оригиналният френски израз ( affaire de coeur ) 68внушава точно онова, което съвременните пуритани се оплакват, че липсва. Сегашните връзки са в много по-голяма степен de corp , отколкото de coeur 69.