Джон Фаулз - Аристос

38

Някои научни закони може би изглеждат аналогични на великото изкуство; те съсредоточават безброй трилиони феномени в едно-единствено твърдение. Това твърдение обаче е абстракция, а не концентрация на реалността.

39

У всяко изкуство е заложена тенденция то да се превърне в наука или в занаят, но основната му тайна е, че творецът постоянно надминава всичко, което биха предвидили науката или занаята в изкуството и винаги излиза от рамките на научното описание и научната преценка на това що е изкуство и какво е добро или лошо изкуство.

40

Изкуството винаги е комплексно и надхвърля пределите на науката. То подчинява всички компютри. Бихте могли да въведете в компютър данните за вкусовете на хиляда музикално надарени хора, а машината да композира „тяхна“ музика, но така ще пренебрегнете великия принцип, че произведение на изкуството е преди всичко онова, което би могло да бъде сътворено само от един човек. Това е ситуация от типа „един пред лицето на всички“, а не „един в полза на всички“.

41

Науката е това, което машината може или би могла да направи; изкуството е онова, което тя никога не би могла да направи. Ето определение на това, което изкуството би трябвало и трябва да представлява за човечеството; а не отхвърляне на вече доказания факт, че науката е способна да възпроизведе по великолепен начин подобие на изкуство.

42

Добрият учен прерязва пъпната връв между собствената си личност, своите емоции, своето „аз“, от една страна, и своето творение, открития от него нов закон, феномен или свойство. Доброто произведение на изкуството винаги е неделима част, второ „аз“. Науката разделя идеята от въплъщението, докато изкуството я въплъщава.

43

Съблазнително е да се разглеждат художествените произведения като феномени, които могат да бъдат най-добре разбрани, ако бъдат научно анализирани и класифицирани; оттук произлизат науки като история на изкуството и критика. Оттук произтича и заблуждението, че цялото изкуство се съдържа в науката, която може да го опише, оцени и категоризира; така възниква смехотворното убеждение, че в края на краищата изкуството е „по-нисше“ от науката, което е равносилно на това природата да е подчинена на естествознанието.

44

Придаването на научен характер на изкуството, така типично за нашето време, е абсурдно. Именно науката е освободила изкуството от оковите му, а сега го оковава. Преди всичко тя се опитва да даде рационално обяснение на онова, което е най-съкровено за изкуството — мистерията. Та нали истинската наука се опитва да изключи, а истинското изкуство съзнателно търси мистерията, фатално опасна за първото и жизненоважна за второто.

45

Разбира се, не възнамерявам да отричам ползата от научната критика на изкуството, иначе казано, неговата естествена история. Но бих искал да рухне представата за това, че изкуството е псевдонаука; че е достатъчно да познаваш изкуството; че изкуството е познаваемо, както са познаваеми електрическата верига или заешкият ембрион.

46

Науката и изкуството боравят с различни инструменти и езици; различни на пръв поглед са представите им за жизненоважните стойности в съществуването, следователно имат и привидно различни цели; различни са начините им на мислене, макар че всички велики учени са в известен смисъл творци, а всички велики творци, са в определен смисъл учени, тъй като имат една и съща човешка цел: да намерят правилния подход към реалността, да я разкрият и да я изобразят със символи, да я обобщят и да убедят [останалите] в нея. Всички сериозни учени и творци се стремят към едно — истина, която никой няма да пожелае да промени.

47

Всяко символизиране — а науката и изкуството като цяло представляват символизиране — е опит за издигане над времето. Всички символи обобщават и насочват вниманието към отсъстващото, изпълняват ролята на инструмент, позволяват ни да контролираме движението си по реката на времето, и поради това са опит да контролираме времето. Науката се стреми да бъде точна и да съответства на всяко събитие във всяко време, докато изкуството се стреми да бъде събитие във всяко време.

48

Нито една от двете — научно отразената или художествено отразената реалност, не е „най-истинската“ реалност. „Истинска“ или „реална“ реалност е равносилно на безсмислена педантичност, абсолютна несвързаност, пълна изолация и всеобхватно разединение. Тя е празен лист хартия; ние не наричаме хартия нашите рисунки или нашите чертежи. Нашите интерпретации на реалността не са „самата“ реалност, както празният лист хартия не е рисунка или чертеж. Нашите рисунки, чертежи и изчисления са във висша степен псевдореалност, но те са единствената реалност, която ни интересува, защото само тя ни засяга.