Джон Фаулз - Аристос

20

Образованието е онази дейност, която е от най-съществено значение за обществото, и именно поради това с него най-често злоупотребява всяка властова система — била тя религиозна като през Средновековието или политико-икономическа като през последните стотина години. На практика то е било подлагано на силен натиск още от времето на възхода на великите религии през първото хилядолетие. В много отношения образователните теории на древните са по-модерни (в по-малка степен покварени от политически и икономически интереси), отколкото появилите се по-късно, а и останалите три цели на образованието, които разкривам тук, не са моя идея. Те са били формулирани през трети век след Христа от големия философ неоплатонист Плотин 56. Той настоявал за образование, насочено навън — гражданско и обществено, както и за образование, насочено навътре — към личността, даващо възможност за себеизява; и накрая, синоптично образование, което би позволило на учащия да вникне или поне да се опита да разбере сложната същност на човешкото битие. Тук не е мястото за детайлно разработване на схемата за трипосочно образование, но е необходимо да се занимаем с някои от основните нужди и проблеми. Най-голямата пречка за създаването и установяването на единна програма за всеобщо хуманно образование несъмнено е национализмът.

21

Национализмът е низък инстинкт и опасно оръжие. Отнемете от която и да било страна онова, което тя дължи на други страни; а после, гордейте се с нея, ако можете.

22

В бедната страна патриотизмът означава да вярваш, че ако тя беше богата и силна, щеше да е най-прекрасната. В богатата страна патриотизмът означава да си убеден, че тя е най-прекрасната, защото е богата и силна. По този начин патриотизмът се превръща в желание да получиш онова, което другите притежават, или да не дадеш на другите възможност да получат това, което ти имаш. Накратко, това е един аспект на консерватизма, животинската завист и животинския егоизъм.

23

Най-важното не е, че сте имали късмета да се родите в една от най-преуспелите — най-богатите и най-силните страни, а че други не са имали това щастие. Вие не сте гладуващ индийски селянин, но бихте могли да бъдете. А това че не сте, не е повод за самодоволство, а импулс за благотворителност и загриженост. Истинското поле за изява на патриотизма са изкуството и културата, а не политиката.

24

Някога хората са били единни в племето, в града, в черквата, в политическата партия. Сега те се превръщат в свят от изолирани индивиди. Старите обединяващи връзки се разпадат; връзките на езика, на обичаите, на общата история. Явлението е положително. Ние се разединяваме, за да се обединим в единствената стойностна общност: единното човечество.

25

Образованието трябва да разкрие на човечеството единството на ситуацията в съзнанието на всеки човек и на всяка територия: общи затруднения и общо съществуване, общо право на компенсация и общо оправдание и справедливост. Затова то трябва да учи децата да виждат недостатъците на обществото, а като ги учим, водени от националистични подбуди, да представят лошото за добро, ние ги учим да постъпват като нас. Лошият пример има дълъг живот.

26

Това, което държавата и системата смятат за добър учител, и това, което в действителност е добрият учител, са две различни понятия. Добрият учител никога не преподава само своя предмет.

27

Днес повече от всякога имаме нужда от такива учители, защото вече няма съмнение, че след петдесетина години преобладаваща роля в преподаването ще играят машините. За всички, които гледат на образованието само като на запаметяване на факти и на методи, допринасящи за развитието на икономическите системи, това е една чудесна перспектива. Нито един учител не може да се сравни с добре програмиран компютър по отношение на степента на владеене на научните факти в своя предмет или на ефективността при предоставянето на информация.

28

За тази механистична ерес вече споменах при разсъжденията си върху християнството. Най-добрият метод не е този, който е най-ефективен на теория, а този, който е най-ефективен при определена ситуация. Опасността, която ни застрашава в недалечно бъдеще, е сами да се механизираме до такава степен, че да започнем да приемаме за най-добър учител този, който най-добре владее фактите в своята дисциплина. Ако повярваме в това, ще попаднем под тиранията на компютрите — с други думи, под тиранията на най-лошата поради своята универсалност форма на национализъм в човешката история.