Джон Фаулз - Аристос

4

Между първата и останалите три цели има две важни различия. От гледна точка на държавата те дори се намират в известно противоречие. Икономиката не е заинтересована работниците да проявяват прекалено голямо внимание към целите на обществото, да откриват радостта в живота и да се интересуват от фундаменталните въпроси на съществуването; тя се нуждае не от интелигентни и независими личности, а от умни и послушни винтчета. И понеже позицията на държавата винаги е била от голямо значение при определянето на характера на образователната система, трудно можем да очакваме политиците и администраторите да проявят някакво желание за промяна.

5

Втората особеност е следната: докато първата цел на образованието, насочена към правилното икономическо обучение, съвсем естествено ще зависи от икономическите условия на съответната държава и следователно ще е различна за всяка отделна държава, останалите три цели почти не се различават, тъй като всички се намираме в една и съща човешка ситуация и сме надарени с едни и същи човешки чувства. На практика обучението в тези три области може и трябва да бъде еднакво навсякъде по света. Но това също е заплаха за идентичността на държавата; то е още едно основание за „защитниците“ й да се противопоставят на въвеждането на универсално образование за всички.

6

Твърдението, че най-добрите университети или поне тези в по-богатите и в по-напредналите в културно отношение страни, вече предлагат такова обучение, може да бъде оспорено. Оксфорд и Кеймбридж, Харвард и Йейл, големите нови университети в Калифорния, Сорбоната, Екол Нормал и други престижни образователни центрове без съмнение осигуряват културна среда, в която студентите могат да постигнат тези три останали цели, ако имат нужната нагласа и разполагат с нужното време. Но и тук съществува един неутрализиращ фактор — изпитната система. В недалечното минало оценяването на студентите при полагането на изпити бе основна функция на университета (а и на училището от всякакъв вид). Даваме си сметка, че именно така най-добрите студенти ще заемат свободните места. Но това веднага разкрива същността на изпитната система — отчаяно средство в отчаяна ситуация, аналог на купонната система през военно време.

7

Всички злини в историята могат да бъдат обяснени с недостига на училища. А недостигът на училища в нашето съвремие е най-осезаемият в цялата история на човечеството. Колкото по-голяма нужда от равенство изпитваме, толкова повече образование ни е необходимо; с колкото повече средства за общуване разполагаме, толкова по-осезаема нужда от него изпитваме; с колкото повече свободно време разполагаме, толкова по-силно е желанието да се научим да го използваме; колкото повече нараства населението, толкова по-голяма е необходимостта от училища.

8

Всяка епоха крие специфичен риск. За нашата рискът е в това, че допускаме половината от световното население да умира от глад, а девет десети от него да изпитва глад за образование. Нито един биологичен вид не може да си позволи да остане невеж. Такъв лукс е възможен само в свят, в който видът няма никакви врагове и не е зависим от случайността и от законите на еволюцията.

9

Преди да преминем към концепцията за универсалното образование, трябва да разгледаме концепцията за универсалния език. Преподаването е преди всичко комуникация, а комуникацията е невъзможна без общоразбираемо средство за общуване. Следователно нуждаем се от език, който да бъде преподаван като универсален втори език.

10

Вече е абсолютно ясно, че опитите да се създаде такъв език по изкуствен начин (есперанто, идо и други), са претърпели провал. Вероятно благородното желание на техните създатели да задоволят националната си гордост, като обединят напълно несъпоставими елементи от различни езици, е довело до абсурдна непрактичност, тъй като е била унищожена всякаква надежда да се намерят учители, за които езикът да е роден; не съществува изпитан модел, който да бъде използван като база за развитие; а вероятно най-лошото е, че тези псевдоезици не дават възможност за създаване на литературни произведения.

11

Четири са необходимите условия, на които трябва да отговаря един универсален език:

1. Да бъде изграден върху вече съществуващ световен език.

2. Да бъде аналитичен, а не синтетичен. (Синтетичните езици включват смислови и синтактични признаци в състава на думата — тоест имат признаци за род, падеж, извънредно разнообразен словоред; аналитичните езици имат значително по-малко подобни особености и много повече зависят от строго спазвания словоред.)