Джон Фаулз - Аристос

41

И така, първото задължение на свободното време е да се научим да му се наслаждаваме; а това изглежда далеч по-трудно, отколкото биха искали да ни внушат оптимистите. Досега нито един профсъюз не е призовавал своите членове да стачкуват за по-малко заплащане и за увеличаване на работното време; но е възможно да настъпи и този миг.

42

Второто задължение на свободното време повече прилича на едно от предишните. То се състои в споделяне с другите, тоест предоставяне на част от него на онези, на които не достига.

43

Бедността е контраполюсът, който ни движи сега; не след дълго тази роля ще играе невежеството. Гладният мозък, а не празният стомах; недостигът на знания и опит, а не липсата на храна. Обществото на свободното време като начало трябва да е общество на малцинството. Контраполюсът на невежеството лесно ще бъде открит извън неговите граници. Основното задължение на първите общества, разполагащи с достатъчно свободно време, ще бъде образованието и увеличаването на свободното време в по-изостаналите държави в света. Не може да съществува никакво истинско свободно време, докато то не бъде разпределено равномерно по целия свят.

44

Именно тази е голямата промяна, която трябва да настъпи в човешката история. Богатите общества трябва да раздадат не само излишъка от парите си, но също така и излишъците от свободно време и възможности за образование.

45

Всичко това никога няма да се случи без планиране, най-вече планиране и преориентиране на нашите образователни системи. В „Майор Барбара“ , [Джордж Бърнард] Шоу показва, че е немислим какъвто и да било морален напредък преди постигането на икономически прогрес. В някои страни такъв икономически напредък вече е постигнат до голяма степен; но няма никакви признаци за каквато и да било промяна в образователните им системи. Те все още обслужват нуждите на първия етап — конкретния икономически резултат, за който настоява Андрю Ъндършафт 54, и не отговарят на представите на дъщеря му Барбара за истинско образование.

46

Над цялата ни обсебеност от парите и над стремежа ни към равномерно разпределение на щастието като черен облак е надвиснал проблемът с увеличаването на световното население. Това е най-големият ужас на настоящата ситуация.

47

При сегашното ниво на раждаемост населението на света ще се удвои в рамките на петдесет години. Още докато са живи повечето от нас, всеки проблем, причинен от пренаселването — неврозите на големия град, трафикът, гладът, инфлацията, мръсният въздух, унищожаването на природата, обезличаването на индивида — ще се задълбочи поне двойно. При тези обстоятелства човешките и икономическите ресурси, насочени към космически пътешествия и ядрена надпревара, дават най-изумителния пример за суета и разточителство в момент, в който човешката цивилизация е заплашена от загиване.

48

Две са главните възражения срещу контролираното намаляване на раждаемостта — че подобно контролиране е неморално и че то е неправилно от гледна точка на еволюцията.

49

Към групата на „моралната“ опозиция се числят три основни лагера: религиозни, политически и личностни.

50

В миналото църквата насърчавала раждаемостта, водена от доста съмнителни съображения: на бял свят идвали повече религиозни последователи, а големите фамилии създавали или увековечавали икономическата ситуация, при която бедността, невежеството и отчаянието тласкали жертвите в „прегръдките“ на църквата. Подобни стратегии обаче имали ефект само в среди, доминирани от свещеници, каквито днес почти не съществуват, с изключение на няколко изостанали страни.

51

Има един много по-убедителен религиозен аргумент и той е следният: контролът над раждаемостта насърчава безразборните сексуални връзки и особено съпружеските изневери. Това е трудно да се отрече, но също толкова трудно е да се докаже, че ограничаването на контрола на раждаемостта (преследването на безразборните сексуални отношения) ще донесе стабилност на обществото. Течението на еволюционния поток е съобразено със сексуалната свобода. Въпросът вече не е в това потокът да бъде препречен, а да бъде контролиран. Всъщност той е много по-опасен от водата.

52

Някои религиозни представители все още вярват, че контролът над раждаемостта противоречи на Божията воля. Но „Божията воля“ не е против предпазните парапети, инсектицидите, хирургията, компютрите, антисептичните средства, вълноломите или пожарните команди. Защо тя позволява всички тези форми на научнообоснован контрол (като с някои се злоупотребява) над случайността в живота, а не допуска контрол на раждаемостта?