Джон Фаулз - Аристос

34

Несъмнено има само едно приемливо разрешение. Онази енергия, която е била влагана в старите методи на работа, трябва да бъде насочена към новите методи на образование — в обучението и в преподаването, а също така и в развлеченията. Работата за пари, които да бъдат похарчени и да доставят радост, трябва да се превърне в работа за знания и за възможност благодарение на тях да намираш радост и наслади.

35

Еволюцията е на път да поеме нова посока — на преориентиране на целите, на преаклиматизиране на човека. Изчезването на работната рутина ще доведе и до изчезването на нейния контраполюс — тоест на повечето удоволствия, които изпитваме. От гледна точка на капиталистическите или laissez-faire 52икономически условия, повечето от нас ще бъдат старомодни и остарели машини, които работят с несъществуващо вече гориво; нещо като професионални войници в условията на внезапно настъпил вечен мир.

36

Единствените хора, показали способности да запълват неограниченото си свободно време, без това да навреди на обществото, до този момент са само онези с енциклопедични познания, учените и художниците, многостранно развитите личности. Единствената работа, която никога не свършва, е стремежът към знания и тяхното изразяване.

37

Държавата на бъдещето няма да бъде индустриалната държава, а и не би могла да бъде, освен ако процесът на автоматизация [на производството] не се забави по изкуствен път. Тя ще бъде университетската държава в класическия смисъл на думата „университет“ 53: държава на безкрайните възможности за придобиване на знания, с максимално развита образователна система (от типа, който предлагам в деветата група от моите записки); държава, в която са налице всички необходими и общодостъпни условия за учене, творчество, пътуване и преживявания; където елементът на случайността и на изненадата е включен в обществената система и където удоволствието няма парично изражение.

38

Робовладелските общества са пример за очевидните опасности, които заплашват класата на богатите безделници. Робовладелците или тънели в пасивен разкош, или проявявали агресивен милитаризъм. Безделието, чиято единствена цел е продължаването на това състояние, доколкото е възможно, води до упадък или война, защото мирът и безделието се нуждаят от чести прочиствания. След не повече от сто години машините ще се превърнат в роби — роби, които няма да се бунтуват; а човечеството, евентуално ще се превърне в класата на безделниците. С тази разлика, че времената на клизмите и кръвопусканията безвъзвратно са отминали.

39

Изглежда, че еволюцията винаги се опира на някаква сила, подобна на обсебеността от парите, защото животът е по-лесно да бъде организиран, ако имаш под ръка някаква сила. Такива сили неизбежно поставят човечеството в положението на Мидас, а в този случай — почти в буквален смисъл. Непреодолимото желание да се открият по-евтини методи за производство, като автоматизацията например, най-накрая унищожава самото желание. Ние се стремим към наградата, получаваме я и тогава откриваме, че истинската награда винаги е следващата. Автоматизацията може да изглежда самоцелна като купуването на удоволствие; но тези лъжливи самоцели просто ни отвеждат до мястото, откъдето можем да видим, че не отговарят на очакванията ни.

40

Пуританите не одобряват бездействието заради липсата на задължения, заблуждавайки се, че на труда му е присъщо благородство. Тази исторически обяснима необходимост да се подчертае достойнството на труда е предприета с единствената цел да се оправдае получаването на възнаграждение; тя е създала атмосфера, в която прекалено многото външни удоволствия и наслади бързо втръсват. Погрешно е да се смята, че за един човек, за когото от дълго време е било нормално да се радва на триседмичен годишен отпуск, непременно ще се почувства по-щастлив, ако изведнъж му се даде шестседмичен отпуск. Каквато и да е ситуацията, в която се намираме, ние се опитваме да извлечем от нея някаква относителна компенсация; затова в ситуация, в която страничният наблюдател не открива никаква възможност за щастие, един habitué винаги намира някакъв повод за щастие. И ако човек действително открие възнаграждение в дадено положение, то той почти сигурно е habitué . Нашата способност да получаваме удоволствие зависи от ситуацията, в която е трябвало да се научим да го откриваме.