Джон Фаулз - Аристос

64

Бъдещето със сигурност ще покаже, че апатичното ни отношение към контрола на раждаемостта е най-голямото безразсъдство на нашето време. Ясно ще проличи, че една грамадна структура в нашите общества е била напълно ненужна, била е само естествен резултат от наличието на прекалено много гладни гърла, на прекалено много безработни, на които трябва да се осигури работа. Но най-вече ще стане ясно, че свръхнаселеността превръща прогреса в регрес. Колко модерни изобретения, колко икономически теории не са прогресивни по своята същност, а представляват отчаяни опити да запушат пробойните в потъващата лодка? Колко много изобретателност и енергия се изразходват само за да се задържим на повърхността, вместо да се придвижим напред?

65

Обсебените от парите общества създават неудовлетворени мъже и жени, защото възможността и стремежът да се купува водят до пристрастяване като хероина и в крайна сметка са не по-малко опасни. Човек винаги умира недоволен, че не е получил достатъчно. Такива общества създават хора с чувство за вина, защото прекалено малко притежават прекалено много, а прекалено много са жестоко наказани за своите невинна бедност и невежество. Зад всеки шилинг, всеки франк, всяка марка, рубла, долар стои изтощеното от глад дете, нашето бъдеще, изпълненият със завист и глад бъдещ свят.

66

Научно погледнато, ние знаем повече един за друг, но въпреки това ставаме все по-самотни и изолирани, подобно на отдалечаващи се галактики. В резултат повечето от нас се съсредоточават върху извличането на колкото е възможно повече удоволствие за себе си в тази очевидно безсмислена и явно изпълнена с опасности вселена. Държим се така, като че ли сме родени в килия на осъдени на смърт; осъдени на опасна епоха, на неизбежно изтребление; на съществуване, чиито единствени забележителни аспекти са, че е абсурдно кратко и че приключва с тотално изчезване на възможността за наслаждение. Това, което ни опустошава, действа като шило — в две посоки едновременно. Присъща ни е не само дразнещата неспособност да получим всичко, което искаме, но и безпощадно завладелият ни страх, че от гледна точка на смътно очертаващата се, но много по-богата човешка реалност стремежите ни са лишени от каквато и да било стойност. Никога досега не е имало толкова много „празни“ хора по света, напомнящи огромна купчина празни раковини, покрила морския бряг.

67

Навсякъде виждаме необходимостта от промяна и само тук-таме — удовлетворяването й. Така стигам до жизненоважния фактор — образованието.

1

Понастоящем почти цялото ни образование е насочено към постигането на две цели: да се обезпечи материалното благосъстояние на държавата като цяло и да се постигне висок жизнен стандарт за отделния човек. Затова съвсем не е чудно, че обществото е обсебено от парите, след като цялостната насока на образованието предполага, че подобно обсебване е не само нормално, но и желано.

2

Независимо от факта, че сега получаваме почти универсално образование, ние живеем в една от най-слабо образованите епохи от гледна точка на качеството, именно защото навсякъде образованието е отстъпило пред икономическите потребности. Малцината избрани щастливци през XVIII в., през епохата на Ренесанса, в древен Рим и древна Гърция са получавали далеч по-добро образование в сравнение с нашето. Целите на образованието през всички тези периоди са били далеч по-възвишени от днешните; по един забележителен начин то е съумявало да разкрие пред учениците умението за вникване и получаване на удоволствие от живота, както и отговорностите им пред обществото. Естествено, днес повечето факти и предмети от старото класическо образование не са ни особено необходими; естествено, че това образование е било продукт на една до голяма степен несправедлива икономическа ситуация, но в най-добрия си вид то е постигало нещо, до което съвременните образователни системи дори не са приближавали — хармонично развита човешка личност.

3

Доброто образование трябва да преследва четири основни цели. Първата е в основата на всички съвременни системи: подготовката на ученика за неговата икономическа роля в обществото. Втората е изучаването на законите на обществото и на държавното устройство. Третата — стремежът към постигане на богатство и дълбочина на съществуването. Четвъртата цел е изграждането на онова чувство за относителна компенсация, което човекът за разлика от всички останали форми на живот отдавна е изгубил. С други думи, трябва да подготвим ученика първо за осигуряване на нужните му средства за живот и съществуване, след това за съвместен живот с другите хора, после да умее да се наслаждава на собствения си живот и най-накрая — да вниква в целите (а в крайна сметка — в справедливостта) на човешкото съществуване.