Джон Фаулз - Аристос

53

Друг абсурден религиозен аргумент е следният: предпазването е убийство, защото то пречи да бъде заченато дете. Тази доктрина обаче, дори и ако някой приеме нейните предварителни уговорки (че ние съществуваме още преди да сме заченати), засяга сериозни проблеми. Съществуват хиляди начини да се попречи на зачеването на едно дете, без да се прибягва до специфични противозачатъчни средства. Трябва ли съпрузите да заминават в командировки? Извършват ли те убийство, като отсъствайки пропускат момента, благоприятен за зачеване? Дали всички сексуални пози, които не са подходящи за зачеване, също са убийство?

54

Можем да попречим на зачеването на едно бебе; но не можем да убием незаченатото бебе. Всички закони изискват наличието на труп.

55

На нас ни е дадена свобода, за да контролираме; не може да има специални области, в които контролът е напълно забранен, в които, с други думи, ние сме обречени да не сме свободни.

56

Противниците, водени от политически съображения, заявяват следното: всяка силна държава се нуждае от многобройно население, а колкото по-висока е раждаемостта, толкова повече войници и работници ще има тя.

57

След появата на атомното оръжие става ясно, че във военно отношение са важни не броят и количеството, а владеенето на технологиите; тази ситуация започва да се очертава веднага след изобретяването на картечницата. Дори от гледна точка на конвенционалните военни стандарти днес всяка страна в света може да се смята за пренаселена.

58

С навлизането на автоматизацията [на производството] става съвсем ясно, че все повече неквалифицирани работници в целия свят ще остават без работа. Една консервативна оценка на безработицата в най-развитите страни на света през 1967 г., показва, че на всеки четирима работещи се пада един безработен .

59

Необходимостта от големи семейства може да се отстоява само в условията на немеханизираната аграрна икономика, като например тази в Индия; но дори и да се съгласим с тези доводи, съвсем ясно е, че те ще бъдат необходимост само докато светът позволява подобни икономики да останат немеханизирани.

60

Противниците, водени от личностни съображения, заявяват следното: изборът на големината на семейството е една от последните възможности за избор, която е останала на пълнолетните хора в цивилизованото общество. Да бъдат заставени да ограничават размера на семействата си, ще е равносилно на предаване на последната крепост на индивидуалността. За мен тези аргументи са най-приемливи; но и те не издържат под натиска на реалността. Причината за решението да имаш или да нямаш определен брой деца далеч не е само въпрос на личен избор. Ако мъж и неговата съпруга решат да имат шест деца, решението засяга цялото им общество и техния свят, далеч надхвърля рамките на техните собствени права като индивиди и надминава границите на тяхното собствено съществуване.

61

Проучванията на американски социолози са установили един зловещ страничен ефект на икономическия просперитет — „допълнителното“ дете се превръща в желан и достъпен придатък към пълноценния охолен живот. Оттук то става символ на благоденствие и успех в живота. Многодетните семейства винаги са били насърчавани от политиците и свещениците; лесно е да се предизвика преклонение пред тези велики божества — Мъжката сила и Плодовитостта. Но в свят, в който децата умират от глад, едно дете повече в семейството е лукс, който благоденстващите щастливци нямат право да си позволят. Ако започнем да твърдим, че сме свободни да се размножаваме като зайци, то еволюцията ще се погрижи да започнем да измираме като зайци.

62

Третата категория противници твърдят, че от гледна точка на еволюцията е погрешно раждаемостта да бъде контролирана. Съществува [своеобразен] егоизъм на поколенията: нека нашите деца се оправят сами. А има и един по-убедителен аргумент, който гласи: нашите възможности за размножаване вървят (и трябва да вървят) ръка за ръка с възможностите ни за осигуряване на прехрана. Но според тази теория от типа „размножавайте се смело“, за да останем здрави, трябва постоянно да пребиваваме в състояние на тежка криза. Трябва да строим нашите лодки с дупка на дъното, а после да изпомпваме водата.

63

Дори ако можехме да изхраним население два пъти по-многобройно от сегашното, при това по-добре, отколкото сега, няма гаранция, че толкова пренаселен свят ще бъде по-щастлив от един нормално населен свят. Хората се нуждаят не само от храна, а всичко друго, от което те имат нужда, е най-качествено, когато населението е по-малобройно; това са мирът, образованието, пространството и индивидуалността.