Джон Фаулз - Аристос

3. Да има фонетична система за правопис, базирана на ограничен брой символи.

4. Да предлага както ефективен и елементарен начин на общуване, така и продуктивен, приспособим и по-сложен вариант.

12

Веднага можем да изключим един език, който се говори от най-голям брой хора — китайският. Неговите писмени знаци са обезкуражаващо многобройни; произношението му е тонално (значението може да зависи от мелодиката); има извънредно развита система от диалекти; и както всеки преводач на китайска поезия добре знае, този език е отчайващо неточен в семантично отношение.

13

С едно-единствено изключение всички основни европейски езици — романски, германски или славянски по произход, са запазили прекалено много синтетични черти в синтаксиса, склоненията и спреженията. Същото се отнася и за арабския. Колкото интересни и развити да са формите за род, колкото и богати да са глаголните и именните системи в литературен смисъл, от филологична гледна точка те са излишно претрупани. Всеки, решил да създаде нов език, който да е лесен за изучаване и да има практическо приложение, би ги отхвърлил веднага.

14

От всичко казано дотук стигаме до неизбежното заключение, че най-подходящ кандидат е английският език. De facto това вече е вторият световен език; всеки преподавател по чужди езици знае, че измежду всички основни езици английският е в най-малка степен синтетичен, следователно и най-лесен за изучаване. Ако ние, британците и американците, си въобразяваме, че той е придобил такова повсеместно разпространение само заради нашето минало и сегашно политическо влияние, дълбоко се заблуждаваме. Все повече чужденци говорят английски не защото ни обичат и ни се възхищават, а защото този език е най-доброто средство, с което разполагат.

15

Предимствата на английския са големи. Според броя на хората, говорещи този език (като майчин), той е вторият по разпространение в света, а като чужд език е най-широко разпространен. Неговите диалекти за разлика от тези на китайския език са до голяма степен взаимноразбираеми. Това е езикът на една богата литература, както стара, така и съвременна; той притежава богати ресурси и възможности за развитие. Азбуката му е проста и е идеално пригоден както за прости, така и за сложни начини за изразяване.

16

Разбира се, английският има и недостатъци. Правописът му (сравнен с този в италиански език) е далеч от фонетичния. В него са се запазили някои характеристики на синтетичен език, в това число досадни изключения при спреженията. В някои разговорни форми (например в британския английски) той се е превърнал в почти тонален език, изобилстващ с едва доловими нюанси в значението, зависещи от незначителни (за един чужденец) промени на ударението. Неговото лексикално богатство — два или три пъти повече думи, отколкото в повечето европейски езици — също създава проблеми при употребата му.

17

Необходимите промени не са толкова невъзможни (освен за онези от нас, за които английският е роден). Най-наложителни промени са необходими във фонетичната система за правопис (това не само ще улесни правописа, но ще спомогне и за правилното произношение). Още никой не е дал изчерпателен отговор на аргументите на Бърнард Шоу в полза на тази стъпка. Евентуалните подобрения в сегашната азбука са много малка цена за огромната им полза за езика.

18

Втората област, в която са необходими подобрения, е тази на изключенията в спреженията, именните форми и синтаксиса. Проблемът е далеч по-труден, най-вече поради това, че много изключения са свързани с най-разпространените думи. Достатъчно е някой да се опита да приложи тези идеи за премахване на изключенията при изречение като: „I saw the men working hard“ като го превърне в „I seed the mans working hardly“ 55, за да осъзнае колко много са клопките. И въпреки това множество „болни“ проблеми от този род могат да се отстранят без опасност от двусмислие.

19

Езикът е инструмент, при това най-важният, с който разполага човек. Не трябва да допускаме нито едно препятствие по пътя към едноезичния свят — нито предразсъдъците на лингвистичните шовинисти, нито (ако сме англичани) нашето отвращение към варварски звучащите нововъведения в нашия език. В известен смисъл това е отговорност на говорещите английски език. Наше задължение е да усъвършенстваме инструмента за неговата специфична задача. Всички данни сочат, че останалата част от света с радост ще се научи да го използва.