Джон Фаулз - Аристос

29

Но не всичко в тази перспектива е толкова мрачно. Има много области, в които компютърът-учител е добре дошъл и навлизането му ще даде повече свобода на учителите да преподават предмети (може би и да прилагат по-правилен метод на преподаване ), в които те са незаменими. Една от най-първостепенните цели на трипосочното образование за човечеството, което аз отстоявам, ще бъде да се неутрализира или да се отложи във времето налагането на компютъра в определени области.

30

Специфичният проблем за компютъра-учител ни отвежда до следващия голям проблем: за истинската роля на науката и изкуството в живота на човека.

31

Всеки от нас трябва да притежава солидна подготовка по всички фундаментални науки и да познава тайната, опората на разума, а именно, научния метод. Обширни области от науката обаче са отдалечени от всекидневния живот; според мен най-важни за образованието са онези, които унищожават предразсъдъците, суеверието и невежеството — фактори, несъмнено пагубни за обществото. През март 1963 г. стотици жители на Бали станали жертва на вулканично изригване, понеже отказали да напуснат домовете си. Те смятали, че всеки, който се опита да избяга, ще бъде наказан от боговете 57. Нашият свят изразходва милиони за изследване на планети, за които се знае, че са непригодни за живот, същевременно позволява тук, на Земята, да процъфтява такава смъртоносна глупост.

32

Науката оказва две основни въздействия върху онези, които се занимават с нея. Едното, изцяло благотворно, е евристичното 58, тоест подтиква учения да разсъждава и да прави открития за самия себе си. Ясно е, че в този аспект на науката са ни необходими колкото е възможно повече знания. Но другото характерно въздействие на науката е нож с две остриета. Това е тенденцията да се анализира, да се разделя цялото на съставните му части. Очевидно е, че анализът е много съществена част от евристичния процес, но както при някои лекарства неговите странични ефекти могат да бъдат извънредно опасни.

33

„Чистият“ аналитик дотолкова свиква да разглежда материята като проява на определени принципи, подлежащи на проверка и доказване, че се дистанцира от тях. Между него и реалния свят се изпречват законът, обяснението, необходимостта да се категоризира. Всичко, до което Мидас се докоснел, се превръщало в злато; всичко, до което този тип учен се докосне, се превръща (в резултат на неговия анализ) в своя функция.

34

Оттук произтича още една опасност. Сложността на съвременната наука е толкова голяма, че специализацията е жизненоважна не само заради научната и икономическата ефективност, но и заради спецификата и характера на човешките умствени способности. Ученият-енциклопедист вече не съществува не защото е изчезнало желанието да бъде такъв учен, а защото областите на знанието са прекалено многобройни и прекалено сложни.

35

„Чистата“ наука и „нечистата“ икономика задължават учения да прекара по-голямата част от живота си на мислител, отдалечен донякъде от реалния живот на своето общество; встрани от истинския дух на своето време. Резултатът е характерното и напълно очаквано двуличие на съвременния учен: морален образ от гледна точка на науката и неморален — от гледна точка на обществото. Учените притежават вродена склонност да се превръщат в роби на държавата.

36

Научната мисъл в качеството си на абсолютно научна мисъл се превръща в ненаучна. Ние се намираме на такъв исторически етап, в който научният полюс е доминиращ; но на всеки полюс съответства контраполюс. Ако ученият анализира, стигайки до най-малките частици, някой трябва да ги синтезира; ако ученият разделя, някой трябва да събира. Ако ученият вниква в най-малките подробности, някой трябва да ги обобщава. Ако ученият дехуманизира, някой трябва да хуманизира. Ако ученият загърбва онова, което засега (а може би и завинаги) е недостъпно за научно доказване, някой трябва да се обърне с лице към недоказаното.

37

Изкуството, дори и в най-елементарните си форми, изразява истини, които са прекалено сложни, за да бъдат изразени от науката, или поне убедително изразени. Това съвсем не означава, че в известен смисъл науката стои по-ниско от изкуството, а само, че те имат различни цели и различно приложение. Изкуството е човешка стенография на знанието, върховен израз, алгебра, колосална концентрация (когато става дума за велико изкуство) на галактики от мисли, факти, спомени, емоции, събития, преживявания, сведени до десет реда от „Макбет“, шест такта от Бах, квадратен сантиметър от платно на Рембранд.