Джон Фаулз - Аристос

49

Заниманието с изкуство или изкуства е също толкова необходимо за хармоничното развитие на човека, колкото и придобиването на научни познания. Тази необходимост не произтича от същността на изкуството, а от това, което изкуството прави с твореца.

50

Всички произведения на изкуството са източник на удоволствие и на знание преди всичко за самия творец, а чак след това за останалите хора. Получаването на удоволствие и знание произтича от обясняването на самия себе си чрез себеизразяването; чрез откриването на своето „аз“ и на всяко отделно „аз“ в общото цяло, отразено в огледалото на сътвореното от отделната личност.

51

При всяко добро образование изкуството и науката трябва да са равнопоставени. Днес обаче те не са равнопоставени, тъй като повечето учени не са истински учени, тоест евристично настроени търсачи на знание, а технолози, които само го прилагат аналитично. Характерно за технологичния възглед за живота е, че поради особеностите на своята природа той налага във висша степен механичен и емпиричен подход в областта си; истинската опасност обаче е, че сега този подход се прилага и във всички други области. За човек с технологична нагласа изкуството сигурно изглежда едно напълно ненужно занимание, понеже нито то, нито неговото въздействие може да бъде преценено посредством какъвто и да било достоверен метод.

52

Истинският учен никога няма да отхвърли изкуството, никога няма да го подцени или да се отнесе към него с пренебрежение; именно това аз смятам за почти фундаментално определение за истинския учен. По същия начин и истинският творец се отнася към науката.

53

Днес (особено в Америка) ставаме свидетели на опит да се превърне изкуството в разновидност на псевдотехнологиите. На курсове, известни с ужасяващо нелепото название „творческо писане“, се разпространява идеята, че е напълно достатъчно да се овладеят техниките, за да се постигне добър резултат; затова сега съществува цяла армия от писатели и художници, отличаващи се с поразителна псевдотехнологична празнота.

54

Техните произведения са остроумно изградени, модно изкусни и изкусно модни, но крайният резултат е само [механичен] сбор от детайли. Когато се възхвалява техниката, се възхвалява всичко. Налице е една съвършена отвън, но празна отвътре яйчена черупка.

55

Съвсем естествено, повечето от добрите и всички велики творци демонстрират умение във владеенето на техниките. Но псевдотехнологичният творец прилича на риболовец, който смята, че най-важно е да знаеш как да боравиш с въдицата и да подбираш правилно стръвта; докато най-важното всъщност е да знаеш в коя река да ловиш риба. На първо място е предметът и едва след това — неговото изразяване; днес обаче сме свидетели как цяла армия от автори, добре усвоили умението да се изразяват, търсят нещо, което да изразят; една тълпа майстори-въдичари напразно мятат въдици насред разорано поле.

56

Контрааргументът е следният: ако допуснем, че способността да изразяваш не е равнозначна на изразяването на нещо стойностно, то човекът, обучен да изразява, все пак е по-добре подготвен да долови достойното за изразяване от този, който не е подготвен. Аз съм убеден в обратното: обучението във владеене на специални техники по-скоро ограничава погледа, отколкото го разширява. Ако обучавате някого да лови риба, като използва специални техники за риболов, той ще възприема света, изхождайки от позициите на владеенето на тези специални риболовни техники.

57

Ако млад, начинаещ художник бъде обучен да „твори“ в стила на един или друг успял съвременен художник, наред с техниката на онзи, от когото се учи, той ще започне да придобива и неговия усет; тази възможност за безкрайно имитиране и безкрайно натрапване на нечий вкус, усет и възгледи за живота върху впечатлителните, млади, „подготвяни“ умове, е съществувала винаги, но никога не е била толкова реална и очевидно е една от най-неприятните перспективи пред действително сериозния и надарен художник.

58

Да бъдеш творец означава първо да откриеш себе си, а след това да изразиш себе си чрез избрани от теб средства. Сериозното обучение по което и да било изкуство трябвало да се състои от два курса: музеен и занаятчийски. Музейният курс само запознава с историята на изкуството и неговите паметници (всички стари майстори); занаятчийският курс обучава на основни практически умения — синтаксис, граматика, прозодия 59, смесване на цветовете, академична рисунка, хармония, инструментален диапазон и така нататък.