Джон Фаулз - Аристос

4

Съдебният процес над парите като единствен източник на щастие вече е започнал в по-богатите страни на Запада и той неизбежно ще се провали. Богатството само по себе си е невинно. Богатият сам по себе си е невинен. Но богатството и богатите, обградени от нищета и бедняци, са виновни.

5

Това напрежение между полюсите на бедността и богатството е сред най-мощните в нашите общества. То е толкова силно, че много бедняци по-скоро биха останали бедни, но с шанс да забогатеят, отколкото да бъдат нито бедни, нито богати и без шанс за промяна.

6

Нищо не разделя така, както богатството; нищо не уеднаквява така, както бедността. Затова всички искаме да сме богати. Искаме да сме различни. Само парите могат да ни осигурят и двете — и сигурността, и разнообразието, от които се нуждаем. По този начин срамното преследване на парите изведнъж се превръща в благороден и достоен стремеж към разнообразие и сигурност.

7

Парите са възможност; едновременно контрол над случайността и достъп до нея; те са свободата да избираш; [те са] власт. Някога богатите смятали, че с парите ще си осигурят място в рая; раят вече се е преместил тук и сега. Богаташът обаче не се е променил; а неговата вяра, че все пак може да си купи мястото в рая на земята, изглежда, се сбъдва.

8

И богатите, и бедните поддържат противопоставянето на настоящото несправедливо разпределение на материалните блага. Колкото повече една политическа система изравнява разпределението на благата, толкова по-популярни стават начините за избягване на подобно изравняване.

9

Както бедните с противопоставянето си поддържат богатите, така и бедните страни с противопоставянето си поддържат различията в разпределението на богатствата сред страните в света. Америка и страните в Западна Европа са обект на омраза, но и на завист; на тях им подражават. Бедната страна е богатата, която още не е забогатяла.

10

Лотариите, футболните залагания, игрите на бинго и други подобни са основните средства за защита на съвременните богати срещу яростта на съвременните бедни. На уличния стълб бесят онзи, когото мразят, а не онзи, на когото искат да подражават.

11

Парите са ни необходими, за да ни осигуряват всичко, което едно добро общество би осигурило безплатно: знание, разбиране и опит; възможност да прочетем за далечни места, но и да ги посетим; а не да преминем през живота, без да разбираме по-голямата част от видяното, което е равносилно да не видим повечето от това, което гледаме. Най-ужасното при бедността не е гладът, а духовният застой, който задължително го придружава.

12

Богатството осигурява разнообразие. Това е великият закон на капиталистическите общества. Единственият начин да се избегне психологическият срив в тях е да натрупаш богатство. Всички други изходи са блокирани.

13

За да се натрупат пари, не е задължително да се притежава нито едно от благородните човешки качества. Ето защо трупането на пари е своеобразен уравнител. Вече е съвсем естествено да се съди за човека по това, което може да спечели — тоест парите; а не по онова, което не би могъл да получи при никакви обстоятелства, освен по наследство.

14

Речниците определят парите като „средство за размяна“. Аз ги определям като човешкия отговор на нечовешката случайност, която господства над съществуването. Геният, интелектът, здравето, мъдростта, силата на волята и на тялото, физическата красота — всички те са награди от лотария, която се разиграва още преди нашето раждане. Парите са един вид човешка лотария-заместител, която компенсира частично онези, които не са имали късмет при първата космическа лотария.

При паричната лотария обаче не всички имат равни шансове, защото печалбите от първото теглене, провело се преди раждането, представляват тесте безплатни билети за участие в следващото. Ако сте били късметлии при първото теглене, по-вероятно е да ви провърви и при второто.

15

Бедните толерират богатството в следната последователност: на първо място — богатството, придобито с чист късмет, след като си бил роден; на второ — богатството, спечелено честно съгласно действащата социална система; и на последно място богатството, придобито по рождение — наследеното богатство.

16

Най-висшата проява на случайност е, че аз съм този, който съм. Синът на тексаски мултимилионер или на централноафрикански пигмей. Колкото и големи комарджии да сме, губим самообладание при мисълта, че тази случайност е толкова сляпа, а очевидните загуби и печалби са безкрайно отдалечени.