Джон Фаулз - Аристос

73

Всички държави и общества са фашистки по своята природа. Те се стремят да станат еднополюсни, да принудят другите да се приспособят. Затова истинската противоотрова за фашизма е екзистенциализмът, а не социализмът.

74

Екзистенциализмът представлява бунт на индивида против всички онези мисловни системи, психологически теории, обществени и политически форми на натиск, които се опитват да го лишат от неговата индивидуалност.

75

В най-добрата си форма екзистенциализмът се опитва да възроди у човека чувството за собствена неповторимост, осъзнаването на ролята на страха като противоотрова за интелектуалното самодоволство (или застой) и осъзнаването, че трябва да се научи да избира и да контролира собствения си живот. Следователно наред с всичко останало екзистенциализмът е и опит да се опълчиш на вездесъщото и опасно нарастващо чувство за немо в съвременния човек.

76

По своята същност екзистенциализмът е враждебен към всякакви обществени организации и убеждения, които не дават възможност на индивида да избира принадлежността си към тях, при това толкова често, колкото желае. Упорството и неотстъпчивият индивидуализъм го тласкат към превратно тълкуване на онези soi-disant 49екзистенциалисти, които всъщност са анархисти и бохеми, и го излагат на нападките на поддръжниците на традиционните възгледи за социална отговорност и обществен договор 50.

77

В екзистенциализма съществува тенденция да се отричат традиционните норми за морал и поведение, особено когато са наложени от властта без каквото и да било друго оправдание освен традицията. В него съществува и постоянен стремеж да се изучават внимателно мотивите; първият екзистенциалист бил не Киркегор, а Сократ. Школата на Сартр е измислила обвързването. Постоянното обвързване с религиозната и политическата догма обаче (така нареченият католически и комунистически екзистенциализъм) е дълбоко неекзистенциално; екзистенциалистът трябва да преценява всяка ситуация през призмата на собствените си убеждения, да преосмисля своите мотиви преди всяка ситуация и едва тогава да избира. Той никога не се обвързва изцяло, както всяка организация изисква от своите членове.

78

За мен е невъзможно да отхвърля екзистенциализма, макар че е възможно да отхвърля едно или друго екзистенциално действие. Екзистенциализмът не е философия, а начин за възприемане или използване на други философии. Това е една теория на относителността, заобиколена от теории на абсолютната истина.

79

За повечето хора приспособяването и принадлежността са вид удоволствие; екзистенциализмът е очевидно несъвместим с политическата или обществената подривна дейност, доколкото той е неспособен на организирана догматична съпротива, нито дори на формулирането й. Той е способен само на индивидуална съпротива; на лично изразяване на възгледи, каквото е тази книга.

1

Повечето от нас не живеят, следвайки каквато и да било догматична философия, дори и когато твърдим обратното. В най-добрият случай при определени ситуации постъпваме повече или по-малко в съгласие с дадена философия, която одобряваме.

Позволяваме на различни философии да направляват живота ни много по-рядко в сравнение с различни натрапчиви идеи; няма никакво съмнение кое е било най-мощното, определящото живота ни обсебване през последните сто — сто и петдесет години. Това, разбира се, са парите.

2

Обсебващата идея кара другите философии да изглеждат по-слаби, нещо, което става съвсем очевидно, ако разгледаме относителната популярност на различните философски учения от Великата френска революция насам. Най-голям успех сред тях са имали най-егалитарните теории; а без съмнение доминиращата философия през XIX и XX в. е утилитаризмът: вярата, че най-благородната цел на човешкото общество е възможно най-голямото щастие за възможно най-голям брой хора. В наше време на всяка философия й се налага да се продава, и то в истинския пазарен смисъл. Накратко, нашето обсебване от парите — този най-очевиден и вездесъщ източник на неравенство, а следователно и на нещастие, се отразява върху цялото ни съществуване и върху начина, по който възприемаме живота.

3

Да имаш, а не да бъдеш — този принцип господства в наше време.