Джон Фаулз - Аристос

54

Големият проблем на социализма е следният: за да бъде осигурена социална справедливост за масите, лидерите на социализма са принудени да им поверят власт. Но пролетариатът много по-лесно определя какво иска, отколкото от какво има нужда; ето защо предоставянето на власт на пролетариата му дава властта да заяви какво иска, но не и обективно разбиране на това, от което има нужда. Масите се нуждаят най-вече от образование; те изпитват необходимост да бъдат водени, а не водещи. На социалистическите лидери се налага да съблюдават следния деликатен баланс — от една страна, за да останат на власт, трябва да удовлетворяват нуждите на масите от потребителски стоки, от баналните дреболии на ежедневието, за да не позволят надделяване на дясното крило (каквото има дори и в най-твърдолинейните комунистически страни). От друга страна, трябва да убедят масите, че в живота има по-благородни идеали от свободната частна инициатива и стремежа към сметановата торта и телевизионните шоупрограми. Те се нуждаят от властта и силата на народа, а после и от съгласието му с постулата, че правото не е на страната на силата; че зле образованият електорат трябва да бъде ръководен, както и да се подчинява на избраните от него представители и управници.

55

Социализмът има свой еквивалент на мита за задгробния живот, но не в някакъв хипотетичен друг свят, а в хипотетичното бъдеще на този реален свят. И марксизмът, и ленинизмът провъзгласяват, употребяват и злоупотребяват с идеята за постигане на съвършенство, твърдейки, че целта оправдава недотам добрите средства.

56

Социализмът има и други митове, като например мита за благородството, присъщо на труда. Но в крайна сметка не капиталистът, а самият труд експлоатира работника.

57

Държавата, която се грижи за благосъстоянието на всички, осигурява материално благополучие и психологическо неблагополучие. Прекалената социална обезпеченост и равенството пораждат индивидуално напрежение и неудовлетворение, което е резултат от липсата на случайност и недостига на разнообразие. Кошмарът на социалната държава е скуката.

58

Липсата на безработица, плановата икономика, държавната собственост върху най-важните отрасли на промишлеността, държавното застраховане и безплатното медицинско обслужване са чудесни придобивки за всяко общество. Но подобни блага имат своите последствия. Укрепваме единия фланг, като разчитаме, че врагът няма да нападне другия. Но еволюцията не познава рицарското благородство. Колкото по-висок е жизненият стандарт, толкова по-голяма е потребността от разнообразие. Колкото повече е времето за развлечения и свободни занимания, толкова по-осезаема е липсата на напрежение. И така цената на солта се покачва.

59

Според съвременните ни представи държавата на всеобщото благосъстояние пренебрегва факторите, които еволюцията високо цени: случайност и мистерия. Това не е довод против основния принцип на социалната държава, а против несъстоятелността на съвременните представи за такава държава и за равенството. Ние се нуждаем от по-малко egalité и от повече fraternité 47.

60

Общественият застой възниква най-често в екстремалните общества — крайно справедливите или крайно несправедливите, и неизбежно довежда до едно от следните последствия: война, упадък или революция.

61

Нуждаем се от наука, която да изучава размера на разнообразието, потребността от силни усещания, от промяна, от всички видове риск, необходими на средностатистичекия човек и средностатистическото общество; както и от обяснение на тази необходимост.

62

Социализмът е завладян от духа на непрестанния и необмислен стремеж към невъзможното равенство, консерватизмът — от сляпата вяра, че облагодетелстваните на всяка цена трябва да обезпечат своето добро състояние. И християнството, и социализмът са се провалили отчасти. В ничията земя между двете бездейни армии има място само за една философия: на консервативното самосъхранение.

63

И все пак както християнството, така и социализмът привличат последователи поради простата причина, че и двете се борят срещу едно по-зловредно учение. Освен това те явно са най-точните обществени изразители на индивидуалните представи за справедливост. В известен смисъл те приличат на производителите на оръжие. Тяхното благополучие зависи от продължаването на битката, в която са въвлечени, и следователно (колкото и парадоксално да изглежда) и от самите цели, на които публично са заявили, че се противопоставят. Там, където има бедност и социална несправедливост, могат да процъфтяват и християнството, и комунизмът.