Джон Фаулз - Аристос

30

Всички богове, за които се предполага, че са способни да се намесват в нашето битие, са идоли; всички изображения на богове са идоли; всички молитви, отправени към тях, всяко преклонение пред тях е идолопоклонничество.

31

Благодарността за това, че си роден и че съществуваш, е архетипно човешко чувство, също както и доброто здраве, късметът, щастието. Но подобна благодарност трябва да се насочи обратно към реалния живот около нас, към конкретния ни начин на съществуване, а не да бъде запратена в неизвестна посока, някъде към небесата, или пък изразена чрез най-отвратителната форма на завоалиран нарцисизъм — молитвата. Религията застава между човешката благодарност и реалните дела, в които хората биха могли да вложат своята енергия. Едно добро дело струва повече от един милион красиви думи; и това би било вярно дори и ако „над“ нас имаше един Бог, всевиждащ и възнаграждаващ ни за добрите дела.

32

Аз отхвърлям християнството наред с другите велики религии. Повечето от неговите мистерии са далеч от истинската мистерия. И макар да се възхищавам от нейния основоположник, макар и да се възхищавам от много духовници и от много християни, аз презирам църквата. Тя дължи съществуването си само на факта, че хората искат да са добри и да вършат добро; подобно на комунизма и тя паразитира върху по-дълбокото и по-скритото благородство у човека, което всяка друга съществуваща религия или политическо учение трудно биха могли да удовлетворят.

33

Животът е болка, страдание, предателство, катастрофа и даже удоволствията в него са измамни; мъдрият се учи да освобождава съзнанието си от всяка ненужна дребнавост, от потока на безсмисленост около себе си, като по този начин се учи да живее в състояние на мистичен вътрешен мир. Човекът е на този свят, за да може чрез ascesis 41да се приучава да се оттегля от него и така, както се твърди, да се издигне над него. Затова лама отказва да участва в обществения живот; изтръгвайки своите животински желания и оставайки встрани от суетата на живота в обществото, той демонстрира истинска свобода. И не се съпротивлява на немо ; а го призовава при себе си.

34

Най-скорошните събития в световната история доведоха много хора от всички континенти до този житейски възглед. Малцина могат да се оттеглят напълно от своите общества. Съществува обаче един широкоразпространен светски ламаизъм. Тези „полулами“ се характеризират със следните особености: те отказват да изразят мнение по каквито и да били обществени, политически или метафизични въпроси, но не защото са подвластни на действителен скептицизъм, а поради дълбокото им безразличие към обществото и всичко, свързано с него.

35

Полуламата смята, че ако не искаш нищо от ближните си, това ти дава право да отстояваш позицията си, че и от теб не бива да се очаква нищо; което, изразено с езика на всекидневието, означава, че ако не правиш дългове, не дължиш никому нищо. Ние всички обаче плаваме на един сал. Съществува само един въпрос — какъв тип корабокрушенец да бъда?

36

Свободата на волята се развива само чрез упражнения. Единственото място, където това може да бъде осъществено, е обществото; а да решиш да не участваш, означава сам да се откажеш от избор. Ако скоча от висока сграда, ще докажа, че умея да скачам; но именно аз съм този, който се нуждае най-много от това доказателство. Доказателството е безсмислено, ако не съм в състояние да го приложа. Защо да доказваме на един труп Питагоровата теорема?

37

Ламата позволява на своето желание за независимост от обществото да го заблуди, че е наистина свободен. Той престава да вижда стените на затвора. Нищо не е в състояние да го накара да повярва, че те съществуват.

38

Източният ламаизъм се характеризира с тънък усет към „божествената“ природа. Погрешно е обаче да се използва този усет, това разбиране като модел за подражание. Ламаизмът ни учи непрестанно да се опитваме да постигаме единство с „Бога“ или с небитието. Живеейки, трябва да се науча да не съм, или да живея така, все едно че ме няма; бидейки личност, да изгубя всякаква индивидуалност; да се оттегля напълно от живота и в същото време да остана в пълна хармония с него. Но ако всички станем лами, то ще е като всички да мастурбираме: така животът би приключил.

„Бог“ е нашата противоположност; той е нашият полюс. И ние не му отдаваме почит чрез подражание, както ни препоръчва „Даодъдзин“; нито пък нашата почит му е необходима.