Джон Фаулз - Аристос

10

Изключването на тези невероятни факти от живота на Исус не би отнело нищо от неговата божественост, напротив, би го възвеличило. Ако християнството заявеше, че тези невероятни събития и произлезлите от тях доктрини и ритуали трябва да се възприемат метафорично, то тогава аз бих могъл да стана християнин. Бих могъл да повярвам в Непорочното зачатие (в това, че всяко дете е плод на еволюцията като цяло); във Възкресението (защото Исус е възкръснал отново в съзнанието на хората); в Чудесата (защото е нормално всички да се стремим към същите благородни дела); в Божествеността на Христос и в Транссубстанцията (всички се допълваме взаимно, а всички допълваме „Бог“); бих могъл да повярвам във всичко, което засега моят разум отказва да приеме. Консервативното християнство обаче би обявило това за липса на вяра.

11

Интелигентните атиняни от пети век [пр.н.е.] знаели, че техните богове са метафори, олицетворяващи [природни] сили и закони. Налице са множество признаци, че вече е започнал процес на „атинизация“ на християнството. Второто пришествие на Исус Христос ще стане осъзнаването на факта, че Исус от Назарет е бил във висша степен човек, най-великият човек, а не бог; това обаче би означавало той да бъде принизен до ранга на философ, а огромният ритуален, църковен и свещенически апарат да бъде сведен до празна черупка.

12

Не е важно какво Исус е мислил за човеците, а за какво са го мислили те.

13

В противоречие със самата философия на Исус християнските църкви често са превръщали в своя основна грижа собственото си увековечаване. Те са поощрявали бедността или безразличието към нея; заставяли са хората да обръщат поглед към отвъдното; злоупотребявали са с детинската представа за ада и адския огън; подкрепяли са реакционни светски режими; осъждали са безброй невинни удоволствия и са налагали вековен религиозен фанатизъм; обявявали са се за убежище и прекалено често са принуждавали онези, които се намират пред техните порти, да се нуждаят от убежище. Сега ситуацията е доста по-добра, но не сме забравили, че промяната настъпва едва когато историята постави пред църквата ясния въпрос за избор: реформиране или гибел.

14

В съвременната християнска теология се води подобен спор, подобно „почистване на дома“, само че той е започнал прекалено късно. Срещат се „напредничави“ мислители, които представят един бог, който почти не се различава от описания по-рано от мен. Те се стремят да „очовечат“ Исус, да демитологизират Библията, да представят християнството като странно подобие на ранния марксизъм. Казват ни, че всичко, което преди сме смятали за християнство, е метафора на една по-дълбока истина. Но ако сега сме в състояние да видим тази по-дълбока истина, то метафората става излишна. Новите теолози режат клона, на който седят; падането им е неизбежно.

15

Най-лошото е, че църквите ревниво са заключили Исус в клетка. Какво право имат да заявяват, че никой не може да се обръща към него и да достигне до него освен чрез тях? Длъжен ли съм да вярвам в боговете от Олимп и да упражнявам древногръцките религиозни ритуали, преди да мога да се доближа до Сократ? Църквата се е превърнала не в тялото и духа на Исус, а в параван и ограда, издигната около него.

16

Исус е бил човек. Той навярно е бил убеден, че е онзи, за когото се е представял, но обстоятелството, че не е бил онова, което е твърдял, че е, няма абсолютно никакво значение, защото той е бил човек и защото същината на неговото учение не зависи от неговата божественост.

17

Не съществува нито изкупление, нито опрощаване на греховете; грехът няма цена. Не е възможно той да се откупи, докато самото време не бъде откупено.

18

Децата отрано биват приучавани на двойствения морал, внушаван от догматичната църква. Те се молят на Бог и нищо не се случва. Научават, че има два типа поведение: абсолютното — в църквата и относителното — извън нея. Преподава им се наука, а след това им се казва да вярват в неща, които са очевидно ненаучни. Учат ги да благоговеят пред Библията, но дори и те разбират, че, от една страна, тя е своеобразен сбор от митове, племенни небивалици, необуздана отмъстителност, безумен пуританизъм, изопачена историческа истина и абсурдно едностранчива пропаганда, а, от друга, че е паметник на великолепна поезия и дълбока мъдрост, увенчани от трогателната човешка история на Исус.