Джон Фаулз - Аристос

63

В човешката ситуация има предостатъчно враждебни фактори (свръхнаселение, бедност, болести, невежество), които формират безброй извънбрачни контраполюси. Човекът не е изправен пред неизбежната необходимост да е най-страшният си враг. Има достатъчно други сили, спотаили се в очакване да изпълнят тази роля.

64

Силата на напрежението е пропорционална на неговата мистерия. Осъзнаването и разбирането на едно напрежение поражда две следствия. Подобно на светкавица в тъмна нощ разкрива и осветява всичко наоколо, както и пътя напред. По този начин ни дава възможност да извършим преход към друго напрежение, което е по-малко опасно от лична или обществена гледна точка. Така напрежението може да бъде контролирано, а не да контролира.

65

Следователно познаването на напрежението поставя началото на две ситуации: пълното разбиране на старото и страстния копнеж по новото. И тъй като обичаме загадката и се нуждаем от нея, често с неохота анализираме ситуациите, при които мистерията явно присъства. Основната сред тях е в самите нас, в напреженията, в които съществуваме. Презираме примитивните култури заради табутата, с които те обкръжават свещени гори, пещери и други подобни; но това не ни пречи да поощряваме точно такива табута в старомодните пейзажи на своето съзнание.

66

Но дори и тук трябва да направим разлика между егоистичната привързаност към мистерията (тоест нашият ленив отказ да разсъждаваме и действаме) и насъщната ни нужда от остатъчна мистерия в живота като цяло. Именно тази мистерия играе ролята на върховно напрежение между това, което знаем, и онова, което осъзнаваме, че никога няма да узнаем.

67

Колкото повече познания придобиваме, толкова повече се задълбочава мистерията. От наша гледна точка може да изглежда, че тя се смалява, но в действителност става по-непроницаема.

68

Склонни сме да смятаме, че еволюцията оказва неудържим натиск върху мистерията. Смятаме, че нашата най-висша цел е да узнаем всичко. Ето защо се опитваме да игнорираме, да разрушим или да опорочим всяка истинска мистерия, която може да се срещне в живота.

69

Възнамеряваме да разгадаем повечето тайни; но това е пагубно за нас. Налага се да изобретим различни видове защита срещу слънцето при много ситуации; но включва ли това и желанието да унищожим самото слънце? По-достъпните тайни, тези на повърхностно ниво — какво кара нещата да функционират или каква е „причината“ да се появят нещата — до голяма степен са разгадани. Много хора ги приемат за цялата мистерия. Цената на осигуряването на течаща вода във всеки дом е фактът, че вече никой не цени водата.

70

Задачата на образованието е да покаже разгаданите мистерии, но и да покаже къде мистерията не е била и никога няма да може да бъде разкрита — включително в най-добре познатите неща и събития. Загадки има достатъчно и посред бял ден; няма нужда да се умножават среднощните ритуали.

71

Контраполюсът на всичко, което съществува и е познато или познаваемо, тоест „Бог“, трябва да си остане вечна загадка, защото само така напрежението ще продължи да опазва човечеството от достигането до абсолютното познание, с други думи до „идеалния“ свят, което би означавало идеален ад. От напрежението познание — мистерия не следва никакъв преход нататък; и точно това е източникът на човешкото битие.

72

Всички предсказания са и един вид облози. Всички предсказания за бъдещето се отнасят за събития, които не са абсолютно сигурни от научна гледна точка, а само допустими или вероятни. Тази принципна несигурност е от съществено значение за живота. Всеки поглед напред е потенциална илюзия. Това утолява нашата потребност от несигурност, защото в една вечна ситуация на безкрайна несигурност ние сме принудени постоянно да се стремим към познание и сигурност, макар никога да не можем да ги постигнем напълно.

1

Някои от тях бихме могли да отхвърлим, както се отказваме от дома, в който не желаем да живеем; но не можем да ги отхвърлим като дом, в който никой друг не би трябвало да живее; не можем да отречем тяхното частично удобство, частичната им красота или частичната им целесъобразност; а като цяло не можем да отречем и частичната истина.

2

Ернст Мах 35: „Едно конкретно знание никога не е погрешно или правилно, а само в по-голяма или в по-малка степен полезно от биологична или еволюционна гледна точка.“ Всички догматични учения са приблизителни: такава приблизителност формира почвата, върху която израстват нови, по-добри приблизителни теории.