Джон Фаулз - Аристос

48

И все пак идва момент, когато страстта се заплаща с твърде много кавги. За да се преодолеят рутината и монотонността на ежедневието, са необходими все по-дълги и по-решителни раздели, затова или двата полюса се карат все повече и по-яростно в своя брак, или търсят нов полюс извън брака.

49

Страстта може да бъде контролирана само по един начин; чрез пожертване на нейните удоволствия.

50

Но това пожертване вече е почти неосъществимо поради нашето отношение към остаряването, поне в западното капиталистическо общество това е така. Успоредно с отслабването на вярата ни в задгробния живот и съпътстващата я потребност от равенство се появява и една обща тенденция на опит за бягство на човека от смъртта и от възрастта, на която тя настъпва. Във всички аспекти на нашите общества, като се започне от изкуството и се стигне до търговската реклама, наблюдаваме издигането в култ на стремежа към вечна младост… а следователно и към страстта, което, добавено към нашето неутолимо желание за първични изживявания, обяснява огромните промени в разбиранията ни и в стандартите на съпружеската вярност, на които сме свидетели.

51

В тази ситуация мъжете са в по-голяма степен виновни от жените, защото именно те открай време се стремят повече към публично и общественозначимо признание, отколкото към емоционално домашно признание. Въпреки съществуващия мъжки мит за женската суетност, именно мъжете по-неотклонно преследват химерата на вечната младост. Мъжете в съвременното западно общество все повече приемат идеите на мюсюлманите по отношение на брака и на жените. Все още не сме въвели законно полигамията, но разпространеният и станал популярен обичай мъжете между четирийсет- и петдесетгодишна възраст да изоставят своите съпруги-връстници заради любовни връзки или заради нов брак с момиче, което би могло да им е дъщеря, а понякога дори и внучка, вече de facto е полигамна институция в средите на богатите и преуспелите в по-малко обвързаните с условности професии (особено онези, които позволяват мобилност, като по този начин избягват моралната зависимост от близкото социално обкръжение). Това може да се окаже нормално, дори в крайна сметка здравословно нововъведение в обществото. То би могло да е справедливо само в случай, че и на жените на средна възраст им бъде позволено да следват същия модел на поведение. На практика обаче те си стоят у дома и страдат, поставени в условия на робство, по-рафинирано, но не по-малко жестоко от робството, от което уж се предполага, че са се освободили през последните петдесет години.

52

Естествено, тази стъпка назад във взаимоотношенията между половете е, от една страна, напълно обяснима като последен възможен начин отхвърленият Адам да протестира срещу победителката Ева, което само по себе си може да ви се стори доста встрани от основната ни тема. Това обаче е много симптоматично за нашата неутолима нужда от по-ярко изразени противоречия в житейската тоналност — от по-силно напрежение. Никой не би отрекъл, че на моменти страстта е необходима, а никое притежание не е истинско, ако не е свързано със страст. Само че тази страст, както и страстният етап на всеки брак са животински по характер; човешки характер има само хармоничният брак. Казват, че в страстта се чувстваме по-близо до същността на нещата, и това е вярно: ние сме по-близо до нещата, отколкото до човешката същност.

53

Множество книги дават насоки за различни сексуални техники, но нито една не учи на също така важната техника на прехода от страстни към хармонични взаимоотношения.

54

Първата стъпка е да направим така, че бракът да престане да бъде източник на напрежение. Втората — да приемем единството на брака. При страстта всичко е между теб и мен, при хармонията — между тях и нас. Отношението „аз — ти“ е страст, „ние — те“ е хармония. Вече имаме думата „егоцентричен“, време е да въведем и думата „носцентричен“ 33.

55

Разбира се, не е възможно един брак да бъде напълно хармоничен. Но ако стане носцентричен , той незабавно добива способността да открива различни контраполюси извън себе си, които на свой ред могат да спомогнат да се определи природата, да се създаде и утвърди nos , полюсът „ние“, също както полюсът „аз“ се определя от своите контраполюси. Определени контраполюси, като например проблемът за стареенето и приближаването на смъртта, ще се превърнат в общи проблеми на всички бракове.