Джон Фаулз - Аристос

56

Съществува обаче едно друго средство за установяване на хармоничен брак. В нашето съзнание дисонансът е обичайната противоположност на хармонията. Но както заявих по-рано, съществува и друг, при това много важен контраполюс на всеки реално съществуващ обект, а това е неговото не-съществуване — небитието, състоянието „Бог“. Във всяко музикално произведение именно дисонансът се възприема като противоположност на хармонията, но съществуват също и паузи, и тишина. Именно такова състояние (а не дисонанс), именно „тиха“ не-хармония е необходима, за да създадем хармоничния брак. На практика това означава да приемем, че съществуват лични интереси, несподеляни от другия партньор, да приемем и временното прекъсване на взаимоотношенията като израз на разбиране, че постоянното съжителство става така непоносимо, както онова, при подложената на изтезание двойка от времената на Белия терор, ако в брака не са заложени периоди на раздяла поне в психологически смисъл. Сега е ясно, че способността да се признае правото на такива странични интереси, да се поддържа такава контролирана раздяла, от която да се роди истинската хармония, изисква специфична освободеност, дължаща се както на образователен и икономически стандарт, на какъвто в нашия свят се радват само малцина щастливи избраници; а това е още един аргумент за стремежа към по-голямо равенство между хората.

57

Всичко, което казвам за брака, съвсем не е новина, знае го всяка щастлива съпружеска двойка на средна възраст. Но моята цел тук е да изтъкна, че при нашия метафоричен брак, в който наш партньор е удоволствието, в частност, удоволствието да си в безопасност, да твориш добро и да изживяваш красотата, ние фактически изграждаме същия тип страстни взаимоотношения, каквито изграждаме и в брака . Чувстваме истинска страст към тях, но за да продължим да я изпитваме, трябва все по-често да прибягваме към техните противоположни полюси.

58

Еквивалентът на това състояние при брачните отношения е дискомфорт, познат като „седемгодишен непреодолим копнеж“ 34; отегчението от верността и постоянството. То е метафоричен „сърбеж“, досада от стабилността и съобразяването с общественоприетите норми на поведение и разбиране за добро, което като правило настъпва в брака във възрастта между трийсет и четирийсет години — през четвъртото десетилетие. Това състояние се задълбочава (и винаги ще се задълбочава) от онези членове на обществото на възраст, при която страстното изживяване е и право, и желание, и почти задължение: тоест — от младите. И след като издигаме в култ младостта и младите (което правим в наше време), то тогава страстната атмосфера (страстно-пламенните политици, изпълненото със страст изкуство и други подобни) неминуемо ще обхване нашите общества.

59

Конфликтът между хармонията и страстта придобива особено голямо значение при взаимоотношенията между отделните страни и между блоковете, към които принадлежат. Страданията, които си причиняваме поради собствената си глупост, са поне ограничени в пространството; но заплахите и възможните поражения, спотаени в подземните бункери и лабораториите за бактериологично оръжие, докато изчакват момента да се стоварят върху която и да било национална или правителствена глупост и егоизъм, са толкова мащабни, че не можем да си позволим да останем безучастни и да пренебрегнем важността на тези въпроси.

60

Страните и блоковете също живеят в отношения, напомнящи брачните. За да се радват на страстна любов (за да живеят в мир — в нашия свят това е състоянието, когато на свръхпривилегированите се дава възможност да се радват необезпокоявани на привилегиите си), те трябва да водят и войни. От което следва, че периодите на сигурност и просперитет пораждат свои контраполюси. Всеки период на мир сам поражда своето отрицание — периода на война.

61

За „международното напрежение“ и за „ядреното унищожение“ е прието да се говори като за ужасни неща. Обаче ние сме привързани към ужаса. За нас той е необходим като солта. Живеем под заплахата от унищожителна война, но живеем и за нейна сметка.

62

И двете световни войни са били между общества, подвластни на емоции, присъщи на подрастващите. И за двете страни — Изтокът и Западът, свързани в страстен и нещастен брак, светът е дом, а взаимната любов — омраза е източник на сила и енергия. Всеки поддържа вълнение, възбуда и трепет у другия. Те се стимулират взаимно по много различни начини, не само икономически.