Джон Фаулз - Аристос

36

Дори онези, които се опитват да намерят удоволствие в „добрите“ полюси, изпитват не по-малка необходимост и от „лошите“, макар и да не търсят активно изживявания там.

37

На пръв поглед може да изглежда, че този механизъм на редуване е проникнал толкова дълбоко в нашата същност и в същността на обществата ни, че сме безсилни да променим каквото и да било. С други думи, това би означавало, че науката и разумът са безсилни пред принципа на удоволствието и нашето пристрастие към девствените изживявания; че ние никога няма да можем да контролираме сегашното мощно въздействие на тези напрежения върху всеки от нас и върху обществата, в които живеем. Аз напълно отхвърлям този песимистичен и фаталистичен възглед за човешката съдба и предлагам тук модел и метод, които да разгледаме като възможно разрешение на проблема.

38

Моделът е бракът; методът — преминаване; а това, което се надяваме да постигнем, разбира се, че не е пълното премахване на напрежението, а само избягване на напразното пропиляване на енергия, безсмислените конфликти и ненужните страдания. Необходимо е да се пие вода, но не е необходимо тази вода да е мръсна.

39

Съединяването е първият принцип; протонът се свързва с електрона, атомите, съединявайки се, усложняват структурата и образуват молекули; амебата се свързва с амеба, мъжкият екземпляр се свързва с женски, разумът с разум, страната със страна: съществуването е единение. Съществуването е единение, а колкото по-високо е нивото на битието, толкова по-сложно и тясно е единението.

40

Бракът е най-добрата обобщаваща аналогия на съществуването. Тя е най-добре познатата ни полярна ситуация с най-познатото ни напрежение; а самият факт, че размножаването изисква полярност на ситуацията, е важно биологическо обяснение на причината да мислим полярно.

41

Подобно на всички състояния на напрежение и бракът се разкъсва между мита и реалността. Обективният мит е онзи за Идеалния брак, тоест предполагаемо постижимо състояние на абсолютна хармония между партньорите. Реалността, това е всеки конкретен брак, какъвто и да е той.

42

Естествено, брачните двойки се опитват да представят пред обществото, пред своите приятели, а дори и пред децата си своя брак като версия на Идеалния брак; но дори да не го правят, те все пак обясняват и преценяват несполуките си, следвайки общоприетите стандарти за Идеалния брак.

43

Като критерии за предполагаемия Идеален брак се приемат страстта и хармонията. Но страстта и хармонията са антиподи. Един брак може да започне със страст и да завърши в хармония, обаче не може да бъде едновременно и страстен, и хармоничен.

44

Страстта — това е полюсът, пълното сливане; тя може да бъде постигната само както люлката достига най-високата си точка по време на люлеене — с преминаването от полюса на съвкуплението до контраполюса на разтрогването; от двама слети в едно, до двама отделни души. Цената на страстта е липсата на страст.

45

По време на Белия терор 32, полицията заловила двама заподозрени, мъж и жена, които били страстно влюбени един в друг. Полицейският началник измислил ново мъчение. Той накарал да ги завържат здраво, обърнати с лице един към друг. В началото влюбените се утешавали с това, че поне са заедно, макар и свързани като сиамски близнаци. Но постепенно започнали да си омръзват и да изпитват взаимна неприязън; те станали мръсни, страдали от безсъние; а накрая се намразили. В крайна сметка така се отвратили един от друг, че след като ги освободили, никога повече не си проговорили.

46

Много малко са браковете, които не са съпътствани от взаимна омраза и кавги още от самото начало на съжителството. Възможно е да бъде написана музика, където всеки интервал да е съвършена кварта, но тази музика няма де е съвършена. Повечето бракове се изправят пред следния парадокс: страстта унищожава страстта, както докосването на Мидас унищожава притежанието.

47

Всяка интелигентна брачна двойка би стигнала до следното заключение: щом искат да запазят страстта в отношенията си, трябва съвсем съзнателно да се карат и да се мразят, за да могат после да се устремят един към друг с удвоена страст. Факт е, че обикновено жените първи започват семейните скандали; те знаят повече за човешката природа, за мистерията и за поддържането на огъня на страстта. Сигурно има биологични причини за менструацията, но тя е и ефикасно средство за възраждане на страстта; а жените, които се противопоставят на еманципацията, са наясно какво точно желаят да постигнат.