Джон Фаулз - Аристос

27

Разбира се, възможно е да се открие и усети такава красота, каквато аз наричам девствена , и в познати неща, също както може да бъде открита метафорична девственост у любимия или любимата много след загубването на буквалната девственост. Такъв тип девствена красота е нормално възприемана от децата, поетите и художниците, а понякога и под въздействието на наркотични вещества като алкохол и ЛСД. Но за преобладаващото мнозинство зрели хора тя може да бъде постигната само чрез едно ново преживяване.

28

Вярно е, че сме измислили заместители на изгубената девствена красота на нещата. Тази картина е красива, защото е моя; защото я притежавам, защото си я спомням или пък защото разбирам нейните тайни. Предметът става мой, а не просто предмет сам по себе си. Преживяването отстъпва пред притежаването.

29

Всеобща тенденция в модерното общество е да ни натрапва обективната красота. Именно тази красота занимава критиците, а ние живеем в епохата на критиците. Именно тази красота представлява комерсиален интерес. Средствата за масова комуникация, вулгаризиращите похвати, замяната на нравоучителния морал на деветнайсети век с нравоучителната култура на двайсети век като доказателство, че органът, разпространяващ всичко това, „служи“ на обществото, увеличаването броя на музеите и художествените галерии, потоците от книги с информация — всичко това принуждава нас, реалните в основата си същества, да гледаме на света по един характерен „обективен“ начин.

30

Характерното за съвременния свят пристрастяване към наркотиците и философии като дзенбудизма, улесняващи докосването до девствената красота в познатите неща, може да се обясни с нашия протест срещу явния натиск, който модерното общество упражнява върху нас. Съществуват истински и важни приложения на обективната красота; но понякога ни се иска нещо по-малко… по-малко наименования, по-малко етикети, по-малко анализи и исторически обяснения — накратко, по-малко „култура“. Иска ни се нищо да не застава между обекта или преживяването и съзнанието и сетивата ни сега, в този момент. Искаме да се докоснем до обекта такъв, какъвто е.

31

Нашите стремеж и принуда да търсим неизпитаното до този момент, ни поставят в ситуацията на [цар] Мидас. Всичко, което той докоснел, се превръщало в злато и вече ставало безполезно за него. Копнеем за девствената красота, но веднага щом я изживеем, тя се превръща в злато… или в отегчение. Ние трябва да продължаваме напред. Задоволяването на едно желание поражда ново желание.

32

В нашето търсене на неизпитани изживявания на красивото има, разбира се, и още един елемент. Дори и най-ненаблюдателният сигурно е забелязал, че тук се проявява същият неумолим закон, който действа и при глада: лошото или очевидно враждебното отношение са необходими, за да се насладим на доброто и „дружелюбното“.

33

Гладът и апетитът са едно и също нещо. Имате ли апетит? Да, гладен съм. Гладен ли сте? Да, имам апетит.

34

Това важи и за всички други големи напрежения. Едно удоволствие е много по-голямо, ако идва след период на страдания. Безопасността е по-въздействаща след опасност. Доброто — ако идва след злото. Вярно е, че ние може би не се стремим активно към „лошите“ контраполюси и че нашето отдалечаване от „добрите“ им противоположности може да се дължи повече на апатия, отколкото на действително желание да си причиним болка, да рискуваме безсмислено живота си или да бъдем въвлечени в престъпление. И все пак не можем без редуването на тези противоположни състояния, и докато се чувстваме онеправдани поради недостатъците на обществото и на образованието, поради ненужното неравенство в нашия свят, докато сме лишени от така необходимото ни изживяване на девствената красота, ние ще насърчаваме това състояние на нещата.

35

В сегашното злощастно състояние, в което се намира нашата цивилизация — толкова много време е изминало, а толкова малко е наученото — е съвсем естествено мнозина да придават прекалено голямо значение на девствените [т.е. непосредствените и първичните] изживявания, независимо от позицията им между социалните полюси „добро“ и „зло“. Тези хора винаги намират оправдание за престъплението (факт, прекрасно илюстриран от Жан Жьоне 31), за злото без престъпен умисъл (непрестанното прелюбодеяние, безскрупулната търговия и много други), както и за предизвикателствата пред сигурността (опасните увлечения и рискованите професии, като алпинизма и автомобилните състезания).