Джон Фаулз - Аристос

59

През последните двеста години се забелязва голям напредък в поддържането на личната и обществената хигиена и чистота; а това до голяма степен се дължи на убеждаването на хората във факта, че да си нечистоплътен и апатичен пред лицето на болестите, не е волята Божия, а напълно предотвратим естествен процес; не са някакви злочестини, а контролируеми житейски механизми.

60

Вече сме осъществили първия — физическия етап на хигиенната революция; време е да застанем на барикадите за втория — духовния етап. Да не извършиш доброто, когато можеш, не е просто неморално, а е равносилно на това да се разхождаш пред очите на всички с ръце, изцапани с екскременти.

1

Благодарение на способностите ни да разсъждаваме, да си представяме, да предполагаме, ние мислено живеем в един свят на противоположности, противопоставяния и отрицания. Възможно е да съществува някаква абсолютна реалност, различна от тази. Възможно е да съществуват и други относителни реалности. Но ние, хората, обитаваме именно тази напрегната полярна реалност.

2

Всичко, което съществува или което можем да си представим, че съществува, е полюс. Всички чувства, идеи и мисли са полюси; а всеки полюс си има своята противоположност — своя контраполюс.

3

Има две категории контраполюси [т.е. противоположности]. Едната е небитието, несъществуването на полюс. Другата е всичко, което опровергава, напада, омаловажава, противопоставя се или се отклонява от полюса.

4

Очевидният контраполюс на една идея е противоположната й идея. земята е кръгла; земята не е кръгла. о всичко друго, което стои между моята мисъл и нейната непрекъсната съсредоточеност върху идеята ( Земята е кръгла ), също е контраполюс. На пръв поглед противоположната идея ( Земята не е кръгла ) е най-опасният враг на своя полюс; но всички онези второстепенни контраполюси (други съображения, други събития, други неотложни грижи, други идеи), които отвличат съзнанието от полюсната идея, я застрашават много повече, тъй като не привличат вниманието към нея, а по този начин я пренебрегват, свеждайки я до нула. От тук следва и парадоксалният извод, че именно противоположната идея сигнализира и поддържа своята полюсна идея, на която привидно е най-ярко противопоставена.

5

Дори когато противоположните твърдения са лишени от смисъл или са явно погрешни, те поддържат живота и дават смисъл на позициите, на които противостоят, точно както несъществуването на „Бог“ (според нашите човешки понятия) дава живот и смисъл на всичко съществуващо.

6

Нашето първо и най-непосредствено осъзнаване на това полярно противопоставяне е придобито от собствения ни опит — на тялото ни, а после и на разума ни.

7

Аз съм устроен така, че постоянно да осъзнавам различното естество на нещата около себе си. В определен смисъл всички те са мои контраполюси. Последователят на екзистенциализма на Сартр 30би казал, че те ме ограничават и тиранизират, че посягат на личността ми. Но именно те ме определят, казват ми кой съм, в противен случай няма да го знам. Осъзнавам също, че всички други обекти се намират в абсолютно същата ситуация: нищожен полюс в безбрежния океан от контраполюси, аз съм безкрайно изолиран, но моята ситуация се повтаря безкрайно.

8

Всички части на моето тяло: ръцете ми, езикът ми, храносмилателният ми тракт, са външни по отношение на самия мен. Думите, които изричам, са контраполюси. Няма умствена дейност, от която да не мога да се откажа и да се отнеса към нея като към контраполюс. По този начин самият аз съм изтъкан от противоречия. Моето тяло, моите мисли и моите думи приличат на градината, стаите и мебелите на къщата ми. Естествено, че за мен те са по̀ мои [т.е. по-близки], отколкото вашата градина или стаята, в която се намирате и четете в този момент; но един кратък анализ ми показва, че те не са мои нито в някакъв общ, нито в някакъв научен смисъл. Те са мои според изкуствената мяра на закона и според нелогичността (или биологичния характер) на емоциите. Моята градина е съвкупността от тревата, почвата, растенията и дърветата, която притежавам според закона и на която мога да се радвам, докато съм жив; но тя не е „моя“. Нищо не е „мое“, дори и това, което наричам „аз“; индивидуалността и противоположността ме отделят от всичко.