Джон Фаулз - Аристос

34

Съвременните донкихотовци са всички, измамени от мита, че противопоставянето непременно е равносилно на желанието за разрушение и че неспособността да рушиш е трагедия.

35

Във всяко противопоставяне се крият два противоположни мотива. Единият е желанието да се потисне всяка съпротива, а другият — точно обратното, тя да се удължи. Преди да се пристъпи към противодействие, е необходимо да се определи каква роля играе всяко от тези желания.

36

Освен осъзнатите форми на лицемерието, съществуват още много неосъзнати. Всяко противопоставяне насочва вниманието към предмета на противодействие. Вижте как християнството превърна греха в нещо привлекателно. Най-доброто противопоставяне винаги е научното, логичното, рационалното. Колкото по-обосновано е то, толкова е и по-смислено.

38

Пациентът в психиатричната клиника не може да бъде излекуван, но може да стане по-нормален, ако разбере противоречията в собствената си природа. Той започва смътно да осъзнава как да използва силите, които го ръководят. Да разбираш, не означава само да прощаваш, а също и да контролираш.

37

Преди да решим да се противопоставим, нека си зададем следните въпроси:

До каква степен противопоставянето ми носи удоволствие?

Ако можех с един замах да унищожа всичко, срещу което се противопоставям, бих ли го сторил?

Ще отслаби ли или ще укрепи противопоставянето ми обектът на моето противодействие?

До каква степен ще бъде ефективна моята форма на противопоставяне?

Поза ли е то или е напълно реално?

Доколко то е ръководено от желанието да предизвикам възхищение или да не бъда презиран от онези, към които аз изпитвам възхищение?

Съществува ли нещо друго, на което има повече смисъл да се противопоставя?

39

Противопоставянето е „мой дълг“; да можех поне веднъж да си призная, че то всъщност ми носи удоволствие…

40

Често пъти сълзите, пролети над вражеските гробове, са поразително искрени; ние всъщност оплакваме нашата собствена вече „бездомна“ енергия.

41

Твърде много примери за противопоставяне всъщност напомнят за атаката на леката кавалерия 26. Показателно е, че ние приветстваме техния неуспех повече, отколкото ги презираме заради безполезността им и напразното пропиляване на енергия.

42

Съществува един последен отчаян аргумент, изтъкван понякога срещу извършването на добри дела. Той гласи: всички действия, независимо от това дали се замислени като добри или лоши, с течение на времето така плътно се преплитат, че накрая тяхната относителна добронамереност или злонамереност напълно изчезва. И доброто, и злото умират или се преобразяват.

43

Всеизвестно е, че злото за едни може да е добро за други; но ако ползваме като отправна точка принципа, че онова, което е вярно по отношение на цялото или пък на конкретно действие, погледнато от дистанцията на времето, и стигнем до теорията, че всеки човек може да бъде освободен от всякаква етична отговорност за своите постъпки, би означавало да изпаднем в заблуждението, че вярното по отношение на действието се отнася и за неговия извършител. В крайна сметка човек трябва да прави добро заради собственото си благо, както и заради благото на обществото; не заради самото добро или заради самата постъпка.

44

Ако в края на краищата доброто се изгуби в злото, а злото — в доброто, това само ще допринесе за оцеляването на материята, не и на човечеството.

45

Всички наши преценки за правилно и неправилно са напълно безсмислени от гледна точка на еволюцията. Ние приличаме на съдии, които са принудени да отсъждат. Нашата функция е да отсъждаме, да избираме между доброто и злото. Ако откажем да го правим, то тогава преставаме да бъдем човешки същества и се връщаме до първоначалното си състояние — състоянието на живата материя; но дори и най-лошият измежду нас, пак си остава нещо повече от няколко десетки килограма услужливи молекули.

46

Колкото и добре да сме запознати с причините за невъзможността да вършим добро и да сме наясно, че това често пъти се дължи на затруднението ни да преценим коя от няколкото възможности наистина е най-добрата, или на действителната ни неспособност да намираме каквато и да било необходимост за извършване на дадено действие (старата ерес на квиетизма 27), всички осъзнаваме, че не правим цялото добро, на което сме способни. Колкото и да сме глупави, съществуват елементарни ситуации, в които без проблем можем да съзрем доброто в хода на едно събитие, но въпреки това оставаме безучастни; има и ситуации, при които от нас не се изисква никаква саможертва за извършването на добро дело, независимо от степента на нашия егоизъм, но все пак избягваме и тях.