Джон Фаулз - Аристос

Ако ние сме само относително свободни, тогава би трябва да се стремим към по-голяма относителна свобода. Тази свобода е нещо, което трябва да бъде спечелено както от индивида в течение на собствения му живот, така и от човечеството като цяло в течение на дългата му история.

12

Очевидно е, че тя бива спечелена благодарение на по-голяма интелигентност и по-голямо познание както за самите нас, така и за живота [като цяло]. От гледна точка на социалната практика това предполага по-висок общ стандарт на образование, а също така и различен тип образование. Но преди всичко предполага социално равенство. Свободата на волята е пряко свързана със свободата на условията на живот.

13

След като е от съществено значение да се проваляме при извършването на злини, понякога е необходимо да се проваляме [и] при вършенето на добро. Подобно на електричеството, волята е аморална сила [т.е. намира се извън всякакъв морал], тя може както да убива, така и да служи. Неспособността ни да действаме е проява на нещо като крайно необходима система за безопасност, подобна на бушоните в електрическата верига.

14

Дори да можехме да осъществим повечето си желания, светът не би станал по-добър, защото нарасналата възможност да действаме съгласно волята си би се отнасяла както за добрите, така и за лошите дела. Следователно осъществяването на нашите желания изисква да се научим да разграничаваме доброто от злото, а не означава, че изпитваме необходимост да вършим повече неща, водени от своята воля.

15

Животните притежават силна воля; те се опитват да вършат всичко, което пожелаят. Те не могат да не действат както пожелаят. Именно така попадат в нашите капани. Слабостта на волята едновременно смазва и предпазва машината на човешкото общество.

16

Нашето неудовлетворение е свързано с това, че не сме в състояние да вършим добрините, плод на нашата свободна воля. В джоба си имам един шилинг, предназначен за кутията за дарения, но въпреки това я подминавам. Шест са основните причини за подобна неспособност.

17

Първата се корени във фаталистичната вяра, че не разполагаме със свобода на избора, когато ни се иска да направим нещо; тоест вършим онова (ако изобщо вършим нещо), което ни е предначертано. Нашият избор е илюзия; нашите действия — загуба на енергия. Да извършим или да не извършим нещо… не е ли все едно?

18

Втората причина за неспособността да вършим добро произтича от конфликта на намеренията. Развитият интелект води до разнопосочност на интересите и до изострена способност да се предвиждат последствията от всяко действие. [Така] волята се изгубва в лабиринт от хипотези.

19

Всички разклонения на междуселски пътища мечтаят да са главни кръстовища; при атомите, както и при хората усложняването води до загуба на енергия. През вековете интелигенцията е била презирана заради своята неспособност да действа активно. Но само в един свят, в който високоразвитият интелект е синоним и на висок морал, би се породило желание най-интелигентните да притежават най-много власт.

20

Третата причина за неспособността ни да вършим добро се дължи на способността да си представим [резултата от] неговото осъществяване. От опит знаем, че нещата рядко се оказват толкова приятни, колкото сме си ги представяли; а въображаемата идеална последователност от събития може да завладее съзнанието ни до такава степен, че рискът от разочарование при сблъсъка с реалността да се окаже за нас непреодолимо препятствие.

21

Намерението да се извърши дадена постъпка често пъти се приравнява със самата постъпка. Да заявите , че вярвате в извършването на нещо, може да послужи като извинение да не го направите; изключение правят случаите, когато имате свидетели, заради които ще се почувствате принудени да спазите думата си. Защото извършването на добрина е действие, а не намерение за действие.

22

Преди да бъде извършено, всяко действие, изискващо съзнателно усилие или воля (което означава, че не е наложено отвън, нито пък е породено от инстинкт), е като въображаема спяща красавица. И то като принцесата, спи в най-дълбоките дебри на омагьосаната гора на възможностите. И неговото реализиране заплашва да унищожи всичко, което би могло да бъде създадено от други действия. Тук откриваме близък паралел с една сексуална ситуация. При любовната игра много по-голямо удоволствие носи удължаването на удоволствието от нея, отколкото самата кулминация. Няма нищо лошо днес да съм скъперник, защото утре ще бъда щедър.