Джон Фаулз - Аристос

12

Нямаме никаква гаранция, че човечеството не е някакво отклонение от еволюционния процес, обречена на гибел странична линия. В най-добрия случай бихме могли да сме само един експеримент, една възможност в рамките на процеса. Съзнанието ни дава както възможността да се самоунищожим, така и възможността да се съхраним. Това е най-яркото доказателство, че да си човек не е привилегия, а невъзможност да бъдеш сравнен с друго, освен с човечеството.

13

Ние преценяваме мащабите на неравенството в личния си и обществен живот посредством разбиранията си за щастие и завист. Тези две състояния определят нашето поведение, а ние можем да проследим техния източник още в най-примитивните форми на живот. Щастието означава да притежаваш средствата за оцеляване — „територия“, „подслон“, партньор, прехрана, ефективни средства за защита от хищници и паразити и така нататък; завистта означава да си лишен от тях. Накратко, щастието е сигурност и обезпеченост, която обаче се обуславя от изпитаната несигурност, а именно това е пасивният аспект на завистта.

14

По същество щастието е желанието да продължиш живота си такъв, какъвто е; завистта е желанието да го промениш. Следователно от гледна точка на еволюцията щастието е основна пречка за прогреса, а завистта е нейният основен двигател. Щастието обаче е своеобразно доказателство, че си е струвало да оцелееш чак до този момент, също както завистта е един вид намерение да оцелееш отсега нататък . И двете състояния са необходими за еволюцията. Едното е отделът за пропаганда, възхваляващ миналите и настоящите успехи на правителството, а другото — постоянно действащ комитет по критиката.

15

Според определението на Платон в справедливото общество всеки човек е щастлив, че е това, което е; с други думи, това е общество без завист. В нашите несправедливи общества всичките ни политически и социални противоречия са между партията на щастието, от една страна, и партията на завистта, от друга; а всички наши настоящи проблеми произтичат от неспособността ни да възприемем тези две партии по начин, различен от обичайния — [а именно] като две противопоставящи се разрушителни сили, способни да заемат само агресивни позиции.

16

Щастието е антисоциално по своята природа. То винаги предполага съпоставяне, осъзнаване, че другите биха могли да се радват, но не се радват, на същото това щастие, което изпитваме ние. Това се отнася както за личното, така и за общественото щастие. Театралната публика, зрителите, изпълнили стадиона, дори цели нации се чувстват щастливи, защото има други, които не присъстват там и не изпитват същото щастие.

17

Щастието е това, което ми се случва; щастието и на най-бедния човек е уникално; за това негово щастие можем само да му завиждаме. То е и може да бъде само негово. Всеки е един Робинзон Крузо; никой друг не познава нашето щастие и нашето нещастие, както самите ние.

18

Ето защо създаването на един неравноправен свят е следствие от самата природа на щастието. Извор на щастието, достъпен за всички, прилича на лека жена, достъпна за всеки. След всяка поредна революция отново и отново ставаме свидетели на парадоксалната метаморфоза на революционния елит в нова привилегирована класа, поставила себе си над всички по отношение на достъпа до удоволствията и благата, който е отказан на Масите; макар тук да може да прозира и елемент на подражание, подобни елити наистина са жертва на изконната човешка потребност от щастие, която е антиобществена по характер.

19

Завистниците правят едно типично невярно заключение, изразено в следния силогизъм: щастието произлиза от привилегиите, привилегиите са зло, следователно щастието е зло. На това заключение дължи появата си пуританството, така характерно за ранните етапи на много революции и за неуспешните опити на мнозина леви теоретици да открият нов вид щастие в труда, саможертвата в името на обществото и доброто на страната. Подобни опити са обречени не защото щастието не се съдържа там, а защото се очаква всички да го открият в едни и същи източници. Щастие, налагано от държава или доктрина, или под някаква друга централизирана форма, е пример за терминологично противоречие.

20

Такова наложено щастие, равносилно на пълно пренебрегване на правото да избираш това, което би те направило щастлив, е в самата си същност тоталитарно; то е извращение на завистта, задвижващо един порочен кръг: завистта унищожава щастието, което от своя страна унищожава завистта… и така докато човечеството не се окаже в положението на лабораторно животно, участващо в някакъв експеримент.