Джон Фаулз - Аристос

4

В крайна сметка може да се окаже, че в известен еволюционен или биологичен смисъл ние наистина не притежаваме свободна воля. Може би всеки наш „свободен“ избор е резултат от определени условия, над които нямаме никаква власт. Дори да можехме да установим обратното, а именно — пълна свобода на волята — пак щяхме да сме ограничени [в някакви рамки], тъй като за постигане на пълната свобода ни е необходимо абсолютно свободно поле за избор, както и свободата да избираме [вътре] в него. На практика ние сме ограничени в рамките на възможните, осезаемите и осъществимите действия. Не мога да избера дали да съм жена или не, защото съм се родил мъж, и така нататък. И все пак неоспорим факт е, че на всички ни се е случвало да чувстваме (а по-важното е, че и един страничен наблюдател би изпитвал същото усещане), че правим свободен избор. Навярно (всъщност почти сигурно) ние сме машини, но такива сложни машини, които са развили относителна свобода на избора. Намираме се в затворническа килия, но тя е или може да стане по-просторна място, в нея можем да се почувстваме относително свободни.

5

Може би съществуват ситуации, при които Евклидовата геометрия да не е валидна; но е напълно достатъчно тя да изглежда вярна за обичайните цели и да „работи“ в обичайните ситуации.

6

Шахматът позволява свобода на пермутациите [т.е. на местенето на фигурите] в рамките на установените правила и предписаните ходове. След като шахматистът не може да мести фигурите абсолютно както си пожелае, било то поради [ограничението на] правилата, било поради създадените от конкретната игра условия, означава ли това, че той няма свобода на ходовете си? Всяка партия шах, която играя с реалността, има правила, различни от правилата на вашата партия шах или от тази на всеки друг; единствената прилика помежду им е, че всяка винаги има правила. Моите специфични способности, наследени или придобити, са правилата на играта; ситуацията, в която се намирам във всеки отделен момент, е ситуацията на играта. Моята свобода е в избора на действие и в притежаваната от мен способност да реализирам този избор в рамките на правилата и игровата ситуация.

7

И накрая, начинът, по който придобиваме свободна воля чрез живота си в обществото, е своеобразен парадокс. На най-очевидно ниво окончателното решение на един комитет [т.е. на някакво колективно представителство] действително е израз на свобода на общата човешка воля пред лицето на явно обуславящата я биологична система, макар да е възможно това да не е решението, до което биха стигнали отделни негови членове, ако „следваха свободната си воля“. Може би в психологически аспект именно това е най-привлекателната страна на обществото от гледна точка на индивида; макар че по принцип всеки от нас е склонен да възприема чуждите мнения и убеждения като враждебни и до голяма степен ограничаващи, на по-дълбоко интелектуално ниво осъзнаваме как точно този конфликт поражда по-голяма обща свобода, от която в крайна сметка се ползват всички.

8

За една радваща се на голяма популярност категория действия — „немотивираните постъпки“ или спонтанно взетите решения без очевидна рационална мотивация — се предполага, че доказват абсолютната свобода на волята. Но всъщност доказват само презрение към общоприетите условности. Те са породени от онази ерес, според която всяко ограничение е равносилно на затвор; като че ли всичко, което ни е известно — от обозримия космос до елементарните частици, не е ограничено.

9

Ако замеря Кентърбърийския архиепископ 22с развалено яйце, с подобна постъпка ще докажа, че не се съобразявам с наложените условности, но това няма да е доказателство за свободната воля. Един свят на ирационални действия не може да положи основата на свят на абсолютна свобода, тъй като за човешките същества анархията е единствената свобода, стига обаче всички да искат именно анархия.

10

В един свят, в който отделният индивид е смазан от действителността или се чувства смазан от нея, е съвсем естествено в неговите очи спонтанният начин на действие да придобие определена романтична привлекателност. Това обаче може само да послужи като обвинение към света такъв, какъвто е, а не като оправдание за немотивирани действия или като доказателство за свободна воля.

11