Джон Фаулз - Аристос

21

Истината е, че и двете гледни точки са правилни: тази на завистта, подкрепяща тезата, че обществото трябва да осигури равен достъп до основните източници на щастие — по-справедливи икономически условия и всичко останало, и позицията на щастието, която твърди, че обществото трябва да осигури на всеки човек максимална свобода, за да реши той сам кои да бъдат тези източници. Нито капитализмът, нито комунизмът са в състояние да обединят двете истини или да изградят общество, което да предлага равен достъп до всички възможни източници на щастие .

22

И двете крайни политически системи са осъзнали факта, че състоянието на завист улеснява манипулирането на Масите. За десните то оправдава репресиите, цензурата и тиранията; за левите е оправдание за революции и подривна дейност. Разгневените тълпи оправдават военните диктатори и обратното.

23

Злото не се корени в лично щастие, а в специфичните лични привилегии, които се основават на несправедливите социални привилегии. Голямото зло на капитализма е в това, че при неговите условия не само нямаме равен достъп до източниците на щастие, но и че създава такъв свят, в който главният източник на щастие е самият достъп до него . Не само ябълките в овощната градина са привлекателни за онези, на които достъпът е забранен; те завиждат най-вече заради самото право на достъп. Те копнеят да станат членове на елитен клуб не заради специалните условия, които той предлага, а именно защото е елитарен.

24

И все пак капиталистическите общества в най-добрия си вид, макар и да изкривяват природата на щастието, като го обвързват с икономическите условия, представят точната концепция за щастието; също както комунистическите общества в своя най-добър вид представят точната концепция на завистта. Голямото достойнство на капиталистическата система е, че тя позволява свобода в преследването на щастието, което съответства на изконната човешка нужда; голямото достойнство на комунистическата система е, че тя позволява на завистта да се изяви не само посредством разрушителни средства. Тя принуждава богатите да се разделят с онова, което ще бъде унищожено, ако самите богати бъдат унищожени; защото дори и при най-лекомислените и егоистични касти и култури има един положителен елемент: правото да бъдеш свободен в своето щастие.

25

Проблемът пред нас е да възстановим относителността на компенсацията от времето на нашето досъзнателно минало; да изолираме достойнствата и на завистта, и на щастието, да лишим завистта от разрушителната агресия, а щастието — от неговия разрушителен егоизъм, като ги накараме да си взаимодействат. И най-важното — да постигнем това като следваме научни принципи, здравия разум и милосърдието, а не чрез емоции, кръвопролития и шантаж.

1

Остава още един, при това жизненоважен проблем, който поражда неудовлетворение от човешкото положение, а именно — свободата на волята.

2

Тук попадаме в друга Хазартна ситуация; изправени сме пред проблем, който не можем и никога няма да можем да разрешим, но сме длъжни да стигнем до някакъв извод по отношение на него. Аз трябва да се обзаложа, че или нямам свобода на волята и моите действия всъщност не са мои собствени действия, макар да изглеждат свободни и волеви, или че имам или мога да постигна някакъв вид свобода. Третата възможност е да не се обзалагам и да си остана агностик.

3

В много отношения е доста по-лесно да заложа на това надбягване, отколкото на друго, противопоставящо бог, намесващ се в човешките дела и ненамесващия се бог, или животът след смъртта и абсолютното нищо. Повечето религии и правни кодекси предполагат пълна свобода на волята с цел да направят своите етични и наказателни системи ефективни; и това е по-лесно простимо, макар и не по-лесно не доказуемо, отколкото детерминисткото 20свеждане на цялото човешко поведение до проста механика. [Изречения като] „Пощальон загина в наводненията“ и „Пощальон загина в престрелка“ може да принадлежат към една и съща категория събития в процеса на еволюцията, но не принадлежат към една и съща категория от гледна точка на тяхната значимост за човешкото общество. Можем да кажем, че даден убиец не е имал свобода на избор, когато е натиснал спусъка; но не и че всички [останали] хора в сходна ситуация не биха имали избор. Можем да поспорим за степента на свободна воля, притежавана от един или друг човек; но да я отричаме като факт за цялото човечество, би означавало да настояваме за отговор на извечния въпрос — защо всички ние не сме въоръжени убийци или защо сме способни на безпристрастен избор.