Джон Фаулз - Аристос

23

Четвъртата причина за неуспеха на добротворството е свързана с желанието ни да доказваме на самите себе си чрез нашето бездействие, че имаме възможност да избираме дали да действаме. Бездействието също е [вид] действие. Аз съм едновременно това, което не правя, и това, което правя. Отказът от действие често е равносилен на спонтанното действие. Основният му мотив е да докажем, че сме свободни.

24

Петата причина за подобен неуспех е, че замисленото действие е така незначително по отношение на крайното намерение, че неговото осъществяване започва да изглежда безсмислено като да преместиш Сахара песъчинка по песъчинка, да изгребеш Атлантика с лъжица… Множество благородни каузи са се проваляли точно поради тази причина.

25

Шестата причина за неспособността да се прави добро, е свързана с онези действия, които са насочени срещу нещо. Онова, което може да предотврати действието, е механизмът на поддържането на противното.

26

Ако се почувствам силно привлечен от даден морален, естетически или политико-социален полюс, аз ще намразя и вероятно ще пожелая да потисна неговия контраполюс. Но също така ще си давам сметка, че полюсът, под чието положително влияние се намирам, до голяма степен дължи енергията си на своята противоположност; нещо повече, аз извличам удоволствие от това, че съм привлечен. В такъв случай моето противопоставяне на контраполюса почти сигурно ще изглежда малко странно. Такъв вид противопоставяне аз наричам поддържане на противното.

27

Мога да окажа яростна физическа съпротива на дадена идея или на някаква социална тенденция. Насилието обаче ражда насилие; силата ражда сила; възможността ражда възможност. Безпощадното преследване често прикрива определено тайно желание да оцелеят достатъчен брой преследвани, за да бъде упражнено още по-голямо насилие. Ловците на лисици закрилят лисиците. Най-запалените ловци се грижат най-добре за опазването на дивеча.

28

Насилието дава сили на противника; яростта го закалява. Страстното противопоставяне на нещо го зарежда със страст.

29

Игрите са изобретени като един вид perpetuum mobile 23; вечен отдушник за човешката енергия. Всички велики игри: битките между животни, ловът, риболовът, игрите с топка, шахматът, картите и заровете — всички те позволяват безкрайно разнообразие на варианти. Великата игра е неизчерпаем извор; именно подобна неизчерпаемост търси противникът в своя враг. Англосаксонската етика на спортсменството и честната игра, произлезли от рицарската идея за amour courtois 24, подчертано ясно са насочени към запазване на принципа на взаимноподдържащото се противопоставяне.

30

Чисто емоционалното противодействие е като бумеранг — винаги се връща, но не за да бездейства. Всяко противодействие, от което врагът може да се възползва, не е противодействие, а поддържане на противното.

31

Най-разпространеният начин за взаимно поддържане на противопоставянето е чрез прикрито толериране. Това е вродена слабост, присъща на високоразвития интелект. Аз демонстрирам пасивна враждебност спрямо противоположния полюс; подобно поведение е толкова всеобхватно и така разпространено, че колкото и активен да съм, сякаш пак няма да съм в състояние да променя ситуацията като цяло.

32

Този, който демонстрира прикрита толерантност, знае, че обектът на неговото противопоставяне е от жизненоважно значение за неговото [собствено] благополучие. Той може — както в действителност обикновено прави, — да се наслаждава, изразявайки вербално противоположната си позиция, но рядко да предприема каквито и да било активни действия. Често дори изразява презрение към активните поддръжници на собствената му кауза, които открито се борят с онова, на което се противопоставя и той самият. Той твърди, че подобни хора преследват свои лични цели — те обичат вълнението, което такива постъпки им доставят, или са екстроверти по рождение, докато той самият е прекалено вглъбен и проницателен. Той познава суетата, безполезността и илюзорността на действеното противопоставяне. Тази форма на отчаяние е най-осезаемата, най-разпространената и най-споделяната през нашия век, доставяща най-много удоволствие, ако отчаянието въобще може да носи удоволствие.

33

Сред най-значимите творци на нашия век се нареждат онези, които най-добре изразяват това осъзнато чувство или факт на интелектуално безволие и неадекватност — низвергнатия светец, безволевия човек; както и онези, които представят тяхната действена противоположност — хората на активното действие. Спомнете си за героите на Дивия запад; героите на Бекет и Грийн, Хемингуей и Малро 25.