Джон Фаулз - Аристос

52

Да се извърши добро дело с цел да се получи обществено признание, не е добротворство: то е извършване на нещо заради общественото признание. Фактът, че такова дело има добри последствия, може да изглежда като негово оправдание; но това, както ще докажа, е опасно оправдание.

53

Съществува и трети, по-малко очевиден „начин“ за получаване на удоволствие, с който обикновено не свързваме идеята за удоволствие, макар и да имаме някакво усещане за него. Бихме могли да го наречем функционално удоволствие — тоест удоволствието, което получаваме от всички необходими за съществуването ни дейности — хранене, отделяне, дишане и най-вече от самото съществуване. В известен смисъл това са единствените удоволствия, от които не можем да се окажем. И ако не им отделяме особено внимание, то е само поради факта, че те остават в сянката на другите два, много по-осъзнати и по-сложни начини за получаване на удоволствие. Когато избирам храната си, аз получавам целенасочено удоволствие; когато храната ми доставя по-голямо от очакваното удоволствие, аз получавам непреднамерено удоволствие; а някъде скрито зад тях остава функционалното удоволствие от храненето, защото да се храниш, означава да продължаваш да живееш. Ако използваме терминологията на Юнг 28, тази трета разновидност е архетипна 29, а аз съм убеден, че именно от нея би трябвало да черпим нашия мотив за добри дела. Изразено чрез терминологията на телесните функции, ние би трябвало да отделяме доброто, а не да го изхвърляме .

54

Естествените ни телесни функции никога не довеждат до пресищане. За тяхното извършване не очакваме признание, понеже знаем, че наградата е самото им извършване. Неизвършването им би означавало заболяване или смърт, както неизвършването на добри дела би довело до гибел на самото общество. Благотворителността, милосърдието, борбата срещу несправедливостта и неравенството трябва да бъдат хигиенни навици, а не начини за получаване на удоволствие .

55

В какво тогава се състои така постигнатото функционално „здраве“? Най-същественият му елемент е следният: доброто дело (от понятието „добро дело“ изключвам всяко дело, чийто истински мотив е общественото одобрение) е възможно най-убедителното доказателство, с което някога ще разполагаме, че наистина притежаваме една относителна свобода на волята. Дори когато извършването на добро дело не изисква да се изправиш срещу собствените си интереси, то изисква липса на личен интерес, както и проява на ненужна (от гледна точка на нашите биологически потребности) енергия. Това е действие против инерцията, против онова, което иначе ще бъде ръководено от инерцията и естествения процес. В определен смисъл това е божествен акт в старинния смисъл на думата „божествен“: тоест намеса на свободната воля в материята, окована в своята чиста материалност.

56

Всички наши представи за Бог са представи за нашите собствени възможности. Благотворителността и състраданието, които навсякъде по света са били приписвани на Бог — независимо от многообразните му облици — открай време са били качества, които се стремим да развием в себе си. Те нямат нищо общо с каквато и да било външна „абсолютна“ реалност; те са отражение на нашите надежди.

57

В обикновения живот е доста трудно да отличим користните мотиви от предложените от мен „хигиенни“ мотиви за действие. Но хигиенният мотив винаги може да бъде използван [като критерий] за оценка на останалите. Той може да послужи за модел на действие, особено за онази известна и за съжаление много разпространена категория постъпки, при които замисълът в съзнанието на извършителя изглежда благороден, но последствията са безусловно негативни. Със сигурност е имало членове на Инквизицията, протестантски свещеници-ловци на вещици, дори нацисти, налагащи расов геноцид, които искрено и безкористно са вярвали в добронамереността на делата си. Но дори и да получеха някакво оправдание за своите постъпки, те всички са били поблазнени от илюзорното възнаграждение за „добрите“ си дела. Те са се надявали на по-добър бъдещ свят за себе си и за своите съмишленици, а не за еретиците или за евреите, които са унищожавали. Постъпвали са така не в името на по-голямата свобода, а в името на по-голямото удоволствие.

58

Свободата на волята в един свят без свобода е като риба в свят без вода. Тя не може да съществува, защото не може да се прояви. Най-голямата заблуда за политическата тирания е, че тиранът е свободен, докато поданиците му са поробени; но всъщност той е поробен от собственото си потисничество, тиранизиран от собствената си тирания. Той не е свободен да постъпва, както пожелае, защото желанията му по принцип са строго ограничени от нуждата да се поддържа установената тирания. Тази политическа истина е валидна и за личните взаимоотношения. Ако доброто дело не цели установяването на по-голяма свобода (а следователно и на по-голяма справедливост и равенство) за всички, то отрицателните последствия ще засегнат не само обекта, но и извършителя, защото ще ограничат собствената му свобода. Ако използваме аналогията с функционалното удоволствие, ефектът му ще бъде подобен на неизхвърлената от организма храна, чиято хранителна стойност ще бъде напълно неутрализирана от щетите, причинени от вредните елементи, ако не бъдат изхвърлени от организма.