Джон Фаулз - Аристос

30

Атрофията на гражданското чувство е сред най-поразителните социални феномени на нашия век. Човекът е политическо същество; а тази атрофия е предизвикана от факта, че каквито и успехи да сме постигнали в борбата с немо в други области, ние си оставаме безпомощни винтчета в политическата машина.

31

Ние не притежаваме никаква политическа власт. Това положение на нещата не е ново, но има едно ново квазиекзистенциално 18осъзнаване на факта, че държавата съществува.

32

В света, в който живеем, демокрацията или правото на всеки психически здрав пълнолетен гражданин да гласува свободно за свободно избран кандидат на свободно съществуваща партия със свободно развиваща се политика, е най-добрата възможна политическа система. Тя е най-добрата не защото непременно довежда до най-добрия политически режим, а защото дава най-голяма свобода на избора на хората, съществата, чиято най-насъщна нужда е именно свободата на избор. Електорат, на който е дадено правото на избор, никога няма да гласува единодушно за който и да било политически курс. Тази основна политическа реалност е базирана на факта, че никъде по света няма икономическо равенство. Което пък означава, че всеки режим, който твърди, че правилният избор на ръководната политика е така очевиден, че избирателите нямат нужда, а и не бива да им се дава възможност да гласуват за каквато и да било друга политика, представлява национална и международна заплаха. Твърдението е валидно дори и когато режимът е безспорно прав в избора си на политически курс. Той представлява национална опасност главно поради това, че е международна заплаха.

33

Републиката на Платон е съумяла да наложи хуманизъм и благородство на своите граждани, но самото налагане на онова, което би могло да се изрази свободно, върху онези, които биха могли свободно да го изразят, неминуемо поражда напрежение, опорочаващо положителната стойност на теоретичния замисъл на наложените мерки. Бих могъл да прикрепя изкуствени цветя на дървото, което само няма да цъфне, или да създам условия, при които дървото ще цъфне по естествен път. Ще се наложи да почакам малко по-дълго за истинските цветове, но само те са истински.

34

Демокрацията се опитва да предостави право на избор на колкото е възможно повече хора и това е спасителната й добродетел; но колкото по-всеобхватно е избирателното право, а населението по-многобройно, толкова по-горчива е иронията.

35

Няколко десетки действат активно, докато милиони наблюдават безучастно.

36

Това, че всеки има право на глас, е най-важната гаранция за някакъв вид свобода; но сам по себе си този факт е без значение. Моят глас не влияе върху нищо и не решава нищо. Дали гласувам или не е без значение.

37

Гласувам, защото отказът от гласуване означава отричане на принципа на избирателното право, а не защото гласуването по какъвто и да било начин намалява усещането ми, че съм само една пионка, която става все по-малка и по-незначителна с нарастването на броя на избирателите.

38

В тъмната стаичка образованият петдесетгодишен мъж е равнопоставен с полуграмотната продавачка, напуснала училище на петнайсет, която е информирана за какво гласува не повече от един папагал. За да бъдат удовлетворени принципите на демокрацията, двамата трябва да са равни в тъмната стаичка и най-вероятно пръв образованият петдесетгодишен мъж би го заявил. Разбира се, тази ситуация е жестока, иронична и абсурдна. Образованият интелигент не е равен на неграмотния, но това е посланието на тъмната стаичка.

39

Обичайният резултат от това необходимо, но и безмилостно равенство, е следното разсъждение: със своя глас аз не влияя по никакъв начин на управлението на обществото и страната, в които живея. За тях ще направя всичко, което законът ме задължава, но цялата ми останала енергия и потенциал ще използвам за осъществяване на свои лични цели. Усещането за абсолютно неучастие, усещането да си пешка в ръцете на шахматистите — управниците и министрите, има външно сходство с космическата ситуация; в нашето възприемане на тази ситуация преобладават тъмните тонове, повлияни от осъзнаването за практическото ни неучастие в управлението на собствената ни страна.

40

Бюлетината, с която гласувам, е безполезен къс хартия, понесен от течението на голяма река; животът ми е като невидим атом, изгубен в безкрайния поток. Негодуванието става прагматично; егоцентризмът — логичен; а изразяването на политическите чувства чрез незаконни и опасни средства като анархия, бунтове, заговорничество — неизбежно.