Джон Фаулз - Аристос

73

Сега сме изправени пред своеобразен пролив, пред изпълнен с опасности път, пред проход, за преминаването на който се нуждаем от смелост и здравомислие. Смелостта да продължиш, а не да се опиташ да се върнеш назад; трезвостта да следваш разума си; не страха, не ревността, не завистта, а именно разума. Нашият кораб трябва да бъде управляван от разума, чрез разума ще изхвърлим ненужния баласт, защото несъмнено ще се наложи да се освободим от излишното.

74

Сега се намираме на същото място, на което Колумб е стоял, загледан в морето.

1

Връщам се във времето и проследявам посоката, от която идват всички тези страхове и опасения; така стигам до техния главен източник: немо .

2

Фройд подходил към човешката психика по начин, сходен с този на деспотичния, но прагматичен Цезар по отношение на Галия — разделил я на три части или на три вида дейности: суперегото 13, което се опитва да контролира другите две части или да ги потиска; егото 14, което е сферата на осъзнатите желания; и ид 15 — тъмният хаос на несъзнателните сили.

Фройд твърди, че основната енергия, която изисква взаимодействие между тези три части на психиката, а едновременно с това и обяснява тяхната функция, е либидото — сексуалното желание, чийто източник и стимул са несъзнателните импулси. Тя е използвана от аза [егото], а в по-малка или по-голяма степен се регулира от свръхаза [суперегото]. Повечето психолози днес признават, че сексуалното желание е много важен елемент от грубата енергия, която насочва и ръководи нашето поведение, но то съвсем не е единственият такъв елемент. Друг много примитивен импулс е нуждата от сигурност и безопасност.

3

Смятам, че човешката психика има и един четвърти елемент, който, ползвайки термин, подсказан ми от фройдистката терминология, наричам немо 16. Употребявайки го, аз имам предвид не само понятието „никой“, а също така и състоянието да си никой, състоянието на „безличност“. Казано накратко, също както напоследък физиците допускат съществуването на антиматерията, така и ние трябва да приемем възможността в човешката психика да съществува и анти-азът [или анти-егото]. Именно това е немо .

4

И ако психолозите досега не са отделяли особено внимание на идеята за немо , това вероятно се дължи на факта, че за разлика от другите два импулса, първични по своя характер — сексуалния и инстинкта за самосъхранение (или за оцеляване), този не е присъствал в целия процес на човешката еволюция.

Желанията за сексуално удовлетворение и самосъхранение дори не са присъщи само на човека; те са характерни за почти всички форми на живата материя. Немо обаче е специфично човешка психическа сила; функция на цивилизацията, на комуникацията, на уникалната човешка способност за съпоставяне и изграждане на хипотези. Още повече, че това е негативна сила. За разлика от сексуалното желание и инстинкта за самосъхранение тя не ни привлича, напротив — отблъсква ни. Суперегото, егото и ид (поне в най-общ смисъл) изглеждат благоприятни за нашето „аз“ и допринасят за съхраняването както на индивидуалността, така и на вида като цяло. А немо е промъкналият се в лагера враг.

5

Ние не само можем да си представим противоположни състояния като например не-съществуването на реално съществуващо нещо, но също така и безброй междинни състояния. И нашето немо до такава степен надделява в поведението ни, подсилва увереността ни, че ако липсваха недостатъците в общото състояние на човека, на обществото, на образованието ни или пък на икономическото ни положение, бихме могли да станем такива, каквито си представяме. С две думи, немо нараства правопропорционално в пряка връзка с нашето усещане и осъзнаване на общото и личното неравенство.

6

Налице са основни аспекти на немо, които никога няма да се променят. Аз никога няма да бъда историческият Шекспир или историческата Клеопатра; никога няма да бъда дори някакъв техен съвременен еквивалент. Никога няма да живея вечно… и така нататък. Мога да се видя в своите представи като безброй неща, които никога няма да се осъществят; защото никога няма да се избавя от физическите и психологическите си дефекти, отстраняването на които е непосилно и за мен, и за науката. И макар от логическа гледна точка да е безсмислено да определяме неизбежното като състояние на неравенство, ние в действителност мислим за него именно така. А това може да бъде определено като постоянно метафизическо усещане за немо у всеки от нас.